След по-малко от час „Арабела“ отплава, подгонвана от лекия бриз. Крепостта мълчеше, а флотата не предприе нищо, за да му попречи. Лорд Джулиън беше изпълнил успешно задачата си, като бе прибавил към съобщението своите лични разпореждания.
Глава XXIV
ВОЙНА
На около пет мили от Порт Роял, когато очертанията на брега на Ямайка започнаха да се замъгляват, „Арабела“ легна на дрейф и до борда му бе докарана лодката, която корабът влачеше на буксир.
Капитан Блъд придружи своя неволен гост до стълбата. Полковник Бишоп, който през последните два часа беше изпаднал в състояние на смъртна тревога, най-после въздъхна облекчено. И докато страхът му намаляваше, дълбоката му омраза към смелия пират се възвръщаше. Но той се държеше, твърде внимателно. Закле се, веднага щом се върне в Порт Роял, да не пожали нито усилия, нито нерви, за да доведе Питър Блъд на постоянно местожителство в дока за екзекуции, но запази тези мисли за себе си.
Питър Блъд не си правеше илюзии. Не беше и никога нямаше да бъде истински пират. В цялото Карибско море нямаше да се намери друг корсар, който да се откаже от удоволствието да обеси полковник Бишоп на мачтата, като задуши по този начин отмъстителната омраза на плантатора и подсигури собствената си безопасност. Но Блъд не принадлежеше към подобен род хора. А в случая с Бишоп имаше и друга причина за неговото въздържане. Животът на полковника оставаше свещен за капитан Блъд, защото Бишоп беше Чичо на Арабела.
И затова капитанът се усмихна, като видя пожълтялото, подпухнало лице и очичките, които го гледаха с нескрита злоба.
— Желая ви приятен път, драги полковник — каза той подигравателно и по спокойното държание никой не можеше да отгатне каква болка е легнала на сърцето му. — За втори път ми служите като заложник. Съветвам ви да не го правите трети път. Време е да разберете, че не ви нося щастие, полковник.
Джереми Пит стоеше до Блъд и мрачно наблюдаваше отплаването на вицегубернатора. Зад тях се тълпяха сурови, навъсени пирати с обгорели от слънцето лица и само подчинението им на желязната воля на капитан Блъд ги възпря да не смачкат Бишоп като муха. Бяха научили от Пит още в Порт Роял за опасностите, на които е бил подложен капитанът им, и бяха готови като него да се откажат от наложената кралска служба. Но те бяха възмутени от подобна развръзка и се учудваха на сдържаността, която Блъд проявяваше спрямо вицегубернатора. Бишоп се огледа и срещна яростните, враждебни погледи. Неговият инстинкт му подсказа, че в момента животът му виси на косъм и само една дума може да предизвика избухването на затаената омраза, а тогава никаква човешка сила не ще може да го спаси. Затова не каза нищо. Наведе мълчаливо глава пред капитана и слезе непохватно в лодката, карана от няколко негри.
Те оттласнаха лодката от червения корпус на „Арабела“, налегнаха веслата, а след това вдигнаха платно и се отправиха към Порт Роял с намерение да стигнат там преди падането на нощта. Голямото тяло на Бишоп се беше сгърбило на кърмата. Той седеше мълчаливо, със свъсени вежди и стиснати устни. Злобата и отмъстителността го обхванаха с такава сила, че забрави доскорошния си страх и примката, от която се беше отървал.
На пристана в Порт Роял, под ниската, назъбена стена на крепостта, майор Мелърд и лорд Джулиън го чакаха и с огромно облекчение му помогнаха да излезе от лодката.
Майор Мелърд започна да се извинява.
— Радвам се да ви видя в безопасност, сър — каза той. — Щях да потопя кораба на Блъд, въпреки че се намирахте на борда му, ако не бяха собствените ви заповеди, предадени ми от лорд Джулиън, и уверенията на негова светлост, че Блъд е дал дума да не ви причини нищо лошо, ако не му попречим да отплава. Признавам, сметнах за необмислено негова светлост да приеме думата на един проклет пират…
— Той държи на думата си не по-зле от другите — прекъсна словоохотливостта на майора негова светлост.
Той произнесе тези думи с ледено достойнство, което при случай можеше да проявява. Негова светлост беше в крайно лошо настроение. Беше изпратил тържествуващо писмо в родината до държавния секретар, с което съобщаваше, че мисията му е изпълнена успешно, а сега се налагаше да пише наново и да признае, че този успех е бил мимолетен. И понеже коравите мустаци на майор Мелърд се повдигнаха презрително при споменаването, че думата на един пират може да се приеме, той прибави още по-рязко:
— Моите действия се оправдават от благополучното завръщане на полковник Бишоп. Срещу този факт, сър, вашето мнение няма достатъчно тежест. Би трябвало сам да го разберете.