Арабела го погледна с очи, потънали в сълзи. Той пристъпи напред със затаен дъх и протегна ръка.
— Прав ли е бил, Арабела? Моето щастие зависи от вашия отговор.
Но тя продължаваше да го гледа мълчаливо с плувналите си в сълзи очи, а той не смееше да се приближи до нея, преди тя да каже нещо.
Беше обзет от мъчително съмнение. Когато Арабела проговори, той се увери колко основателен е бил инстинктът, породил това му съмнение. Думите й разкриха на негова светлост, че от всичко, което й беше разправил, нейното съзнание е възприело само отношението на Блъд към нея.
— Така е казал! — извика тя. — Така е казал! О! — Тя се извърна и погледна между стройните стебла на портокаловите дървета към проблясващите води на широкото пристанище и далечните хълмове. В течение на няколко минути негова светлост със страх и напрежение очакваше какво още ще каже Арабела. Накрая тя отново заговори с бавен глас, който на моменти заглъхваше:
— Снощи, когато чичо ми разкри своето озлобление и долнопробния си гняв, аз започнах да разбирам, че подобна отмъстителност може да съществува само у хора, които са причинили зло. Това е безумието, в което изпадат, за да оправдаят долната си страст. Ако дотогава не бях още разбрала, това трябваше да ме накара да почувствувам колко леко съм вярвала на всички ужасни истории, приписвани на Питър Блъд. Вчера той сам ми обясни историята с Левасьор, която сте чули в Сен Никола. А сега тази му постъпка… потвърждава неговата правдивост и порядъчност. Такъв негодяй, за какъвто бях започнала да го смятам, е немислимо да извърши постъпката, разказана от вас.
— Такова е и моето мнение — потвърди кротко лорд Джулиън.
— Така трябва да бъде. Но даже и да не беше така, сега това нямаше да има никакво значение. Само едно нещо има значение — тежко и горчиво е да се помисли дори за това, — мисълта, че ако не бяха моите думи, с които го отблъснах вчера, той можеше да бъде спасен. Ако можех само да поговоря с него, преди да си отиде! Чаках го, но той излезе с чичо ми и съвсем не подозирах, че си отива. А сега е вече загубен — връща се към пиратството и накрая ще бъде хванат и унищожен. Вината е моя — моя!
— Какво казвате? Единствените причини бяха враждебността на вашия чичо и неговата упоритост, която не го оставя да помисли дори за компромис. Не трябва да се упреквате за нищо.
Тя се обърна нетърпеливо към него; очите й все още бяха пълни със сълзи.
— Как можете да говорите така, след като ми предадохте какво е казал? Та самото известие свидетелствува колко голяма вина имам и той е бил принуден на подобна постъпка от моето отношение към него, от епитетите, които му подхвърлях. Той сам ви го е казал. А аз знам, че това е самата истина.
— Нямате никакви причини да се срамувате — каза той. — А колкото до огорчението ви, ако с това ще помогна да го облекча, то знайте, че можете да разчитате на мен да направя всичко възможно, за да го спася от неприятното му положение.
Дишането й секна.
— Ще го направите ли? — извика тя с внезапно породена надежда. — Обещавате ли? — Протегна му поривисто ръка, а той я хвана с двете си ръце.
— Обещавам — отвърна той, като продължи да държи нейната ръка, и тихо каза: — Арабела, все още не сте отговорили на въпроса ми.
— Какъв въпрос? — попита тя.
„Дали не е полудял? — зачуди се Арабела. — Та нима можеше нещо друго да има значение в подобен момент?“
— Въпросът, който засяга мене самия и моето бъдеще тъй отблизо. Това, което вярва Блъд, което го е накарало да мисли… че… че не сте безразлична към мене.
Той видя лицето й да променя още веднъж цвета си и отново да добива загрижено изражение.
— Дали съм безразлична към вас? — каза тя. — Как така? Ние винаги сме били добри приятели. Надявам се, ваша светлост, че и за в бъдеще ще продължим да бъдем такива.
— Приятели! Добри приятели? — произнесе той с тревога и горчивина. — Аз не искам само приятелството ви, Арабела. Чухте какво казах, какво ви предадох. Нима ще ми кажете, че Питър Блъд се е излъгал?
Тя се опита да освободи ръката си и тревогата, изписана по лицето й, се засили. За миг той не я пусна, но веднага след това съобрази какво върши и я освободи.