— Арабела! — извика той с болка в гласа.
— Аз изпитвам приятелски чувства към вас, ваша светлост. Но нищо повече.
Въздушният замък на мечтите му се сгромоляса и той остана леко замаян. Сам беше казал, че не е самонадеян. Но въпреки това имаше нещо, което не можеше да разбере. Тя признаваше, че изпитва приятелски чувства към него, а той можеше да й осигури такова положение, за каквото племенницата на колониалния плантатор, колкото и богата да беше, не можеше да сънува дори. Тя отхвърляше всичко това, а говореше за приятелство. В такъв случай Питър Блъд е сбъркал. А докъде се простира грешката му? Дали не беше разбрал погрешно чувствата й към себе си, както бе сбъркал относно нейните чувства към негова светлост? Но в такъв случай… Той прекъсна размислите си. По този начин само се измъчваше напразно. Трябваше да знае. Затова попита с мрачна прямота:
— Питър Блъд ли е?
— Питър Блъд! — откликна тя, без да проумее отначало значението на въпроса му. Когато го разбра, лицето й се изчерви. — Н-не зная — заекна тя.
Този отговор едва ли беше правдив. Сякаш тази сутрин от очите й бе вдигната някаква завеса и тя видя най-после истинските отношения на Питър Блъд с другите хора; откровението беше закъсняло с двадесет и четири часа и я изпълни със състрадание, съжаление и мъка.
Лорд Джулиън познаваше твърде добре жените и не можеше да се съмнява повече. Сведе глава, за да прикрие гнева си. Като честен мъж той се срамуваше от този гняв, който човешкото същество не можеше да потисне.
И защото природата у него беше по-силна от възпитанието — както е у повечето от нас, — от този момент лорд Джулиън, въпреки желанието си, започна да се занимава с нещо, което твърде много приличаше на подлост. Съжалявам, че трябва да пиша подобно нещо за човек, към когото — ако съм успял да го опиша справедливо — вие сте започнали да изпитвате известно уважение. Но истината е, че желанието да унищожи своя съперник замести и последните остатъци от добри чувства към Питър Блъд. Беше обещал на Арабела, че ще се възползува от влиянието си в защита на Блъд. Със съжаление трябва да кажа обаче, че той забрави своето обещание и започна тайно да подпомага и да поощрява плановете на чичо й за залавянето и погубването на пирата. Ако го бяха упрекнали в това, той можеше с право да настои, че постъпва, както повелява дългът му. Но можеха да му отговорят, че в този случай неговият дълг е роб на ревността.
Когато след няколко дена ямайската ескадра излезе в открито море, лорд Джулиън се намираше заедно с полковник Бишоп на флагманския кораб на вицеадмирал Крофърд. Нямаше никаква нужда нито единият, нито другият да отива с ескадрата, освен това задълженията на вицегубернатор налагаха Бишоп да остане на брега, а ние знаем, че лорд Джулиън беше съвършено безполезен на борда на кораба. Въпреки това двамата тръгнаха на лов за капитан Блъд, като всеки използуваше за претекст своя служебен дълг, а в същото време се стремеше да задоволи личните си цели. Общата задача ги сближи и ги свърза в своего рода приятелство, каквото при друг случай би било невъзможно да съществува между толкова различни по възпитание и стремежи мъже.
Ловът започна. Те плаваха известно време край бреговете на Хаити и наблюдаваха Наветрения пролив. Изтърпяха неудобствата на настъпилия дъждовен сезон. Но усилията им бяха напразни и след месец се завърнаха в Порт Роял с празни ръце, а там ги чакаха крайно тревожни известия от Стария свят.
Манията за величие на Людовик XIV беше подпалила в Европа пожара на войната. Френските легионери опустошаваха рейнските провинции, а Испания се беше присъединила към държавите, обединили се за защита против прекомерните амбиции на френския крал. Имаше и нещо по-лошо — носеха се слухове за гражданска война в самата Англия, където хората изнемогваха под нетърпимата тирания на крал Джеймз. Говореше се, че Уилям Орански бил поканен да отиде в Англия.
Седмиците минаваха и всеки кораб, който идваше от родината, донасяше нови известия. Уилям се беше прехвърлил в Англия и през март на 1689 година в Ямайка научиха, че той е приел английската корона и че Джеймз е избягал във Франция да търси помощ за възвръщането си на престола. Наскоро след това се получиха писма от държавния секретар на крал Уилям, с които полковник Бишоп се уведомяваше за започване на война с Франция. С оглед отражението на войната върху колониите в тях пристигаше генералният губернатор лорд Уилоби, а заедно с него идваше една ескадра под командуването на адмирал Ван дер Койлън, която трябваше да подсили за всеки случай ямайската флота.