Бишоп разбра, че това слага край на неговата безгранична власт дори и да останеше вицегубернатор в Порт Роял. Лорд Джулиън не беше получил никакви известия лично за себе си и не знаеше какво да прави. Но той споделяше с полковник Бишоп надеждите си по отношение на Арабела, а полковникът, опасявайки се повече от всякога, че политическите събития ще го принудят да подаде оставка, желаеше да се възползува от предимствата на едно роднинство с толкова влиятелен човек като лорд Джулиън.
Те се разбраха напълно по този въпрос и негова светлост съобщи на полковника всичко, което знаеше.
— Има една пречка на пътя ни — каза той. — Капитан Блъд. Момичето е влюбено в него.
— Вие сте полудели! — извика Бишоп, когато си възвърна способността да говори.
— Имате право да мислите така — отвърна тъжно негова светлост, — но аз съм напълно нормален и го казвам, защото го знам.
— Знаете го?
— Арабела сама ми призна.
— Какво безсрамие! Бога ми, ще я вразумя! — В него заговори робовладелецът, човекът, който властвуваше с помощта на камшик.
— Не ставайте глупак, Бишоп. — Презрението на негова светлост усмири полковника много по-лесно от всякакви доводи. — При нейния характер по този начин не може нищо да се постигне. Ако не искате да провалите завинаги надеждите ми, трябва да сдържате езика си и въобще да не се намесвате.
— Да не се намесвам? А какво ще правим тогава?
— Слушайте. Арабела има твърд характер. Май не познавате собствената си племенница. Докато Блъд е жив, тя ще го чака.
— Тогава, ако Блъд умре, може би тя ще се вразуми.
— Ето че започвате да показвате здрав разум — похвали го лорд Джулиън. — Това е първата и най-важна стъпка.
— Сега имаме възможност да опитаме! — възкликна Бишоп с повишен ентусиазъм. — Войната с Франция премахва всички ограничения по въпроса за Тортуга. Можем да нападнем острова в интерес на короната. Ако постигнем победа, ще спечелим благоразположението на новото правителство.
— А! — каза лорд Джулиън и замислено подръпна устната си.
— Виждам, че разбирате — изсмя се грубо Бишоп. — С един куршум два заека, а? Ще подгоним този негодник чак в бърлогата му под носа на френския крал. Този път ще го заловим дори ако се наложи да сринем Тортуга.
След два дена — около три месеца след заминаването на Блъд — те отплаваха на експедиция за залавянето му, като взеха цялата ямайска ескадра и няколко по-малки помощни кораба. Арабела и другите бяха уведомени, че те отиват да нападнат френската част на остров Хаити. Това беше единственият претекст, който би могъл да оправдае до известна степен факта, че полковник Бишоп напуска Ямайка в подобни времена. Неговото чувство за дълг, разбира се, трябваше да го задържи здраво в Порт Роял, но то беше залято от омразата — най-безплодното и разлагащо чувство. Още същата нощ в голямата каюта на „Император“, флагманския кораб на вицеадмирал Крофърд, вицегубернаторът се напи, в знак че настъпват последните мигове от кариерата на капитан Блъд.
Глава XXV
НА СЛУЖБА ПРИ КРАЛ ЛЮДОВИК!
Междувременно близо три месеца преди полковник Бишоп да се отправи към Тортуга с намерение да разруши пиратското гнездо, капитан Блъд пристигна в скалистото пристанище, изпреварвайки зимните бури. Той дойде дори два дена по-рано от фрегатата, с която Волверстон беше отплавал в навечерието на заминаването му от Порт Роял.
В удобното пристанище го чакаха четирите кораба, с които се беше разделил край Малките Антилски острови поради една буря, и около седемстотин души, съставляващи техния екипаж. Пиратите бяха започнали да се безпокоят за него и затова го посрещнаха много радушно. В негова чест бяха дадени топовни салюти, а корабите бяха украсени със знаменца. Населението на града се разбуди от силния шум в пристанището и се изсипа на пристана. Пъстра тълпа от мъже и жени от всички вери и народности се събра, за да присъствува на слизането на брега на прочутия пират.
Той слезе на брега вероятно само за да не ги разочарова. Беше в лошо настроение, на лицето му беше застинала мрачна усмивка. Нека само пристигне Волверстон, който нямаше да закъснее, и възторзите от завръщането му щяха да се превърнат в проклятия.
На пристана бяха дошли да го посрещнат неговите капитани: Хагторп, Кристиян и Ибервил, заедно с неколкостотин пирати. Той прекъсна поздравленията и когато го обсипаха с въпроси защо са се забавили, той им каза да почакат, докато се върне Волверстон, който ще задоволи напълно тяхното любопитство. С това той се освободи и си проби път през разнородната тълпа, която се състоеше от шумни търговци — англичани, французи и холандци, от плантатори и най-различни по чин моряци, от настоящи ловци от остров Хаити и ловци, които се бяха превърнали в пирати, от дървари и индианци, от мулати, продаващи плодове, и негри роби, от жени с леко поведение и кралици на измета от Стария свят и всякакви други човешки типове, които превръщаха пристаните на Кайона в подобие на Вавилон.