По-късно, когато наближи краят на дъждовния сезон, неговите капитани го потърсиха с предложения за изгодни нападения над испански селища. Но той проявяваше безразличие към всички предложения; седмиците минаваха и времето се оправи; отначало неговото безразличие породи нетърпение, а после раздразнение.
Един ден при него дойде разгневен Кристиян, който командуваше „Клото“, упрекна го за бездействието му и поиска да му нареди какво да прави.
— Върви по дяволите! — каза Блъд, след като го изслуша.
Кристиян си излезе разярен и на следващата сутрин „Клото“ вдигна котва и отплава, като по този начин даде пример за дезертиране. Скоро и другите капитани, въпреки лоялността си към Блъд, нямаше да могат да удържат хората си.
Понякога Блъд се питаше защо изобщо се е върнал в Тортуга. Мисълта за Арабела и нейното презрение към него като към крадец и пират не го напускаше и той се закле да не се занимава повече с пиратство. Защо тогава се намираше тука? На този въпрос си отговаряше с друг въпрос: а къде можеше да отиде? Струваше му се, че не може да мръдне нито напред, нито назад.
Положението му се влошаваше пред очите на всички. Беше загубил напълно навика да се грижи за външния си вид и започна да се облича небрежно. Остави да му порасне брада по гладко бръснатото в миналото лице. Дългата, гъста и черна коса, която навремето биваше винаги грижливо накъдрена, сега висеше отпуснато като мръсна грива около лицето му, а то беше загубило предишния си загар и добило нездрав, жълтеникав оттенък; сините му очи, така живи преди, сега бяха помътнели и безжизнени.
Волверстон единствен знаеше причината за този упадък и си позволи веднъж — само веднъж — да поговори откровено с него по този въпрос.
— Господи, Питър! Няма ли да има край това ти състояние? — изръмжа гигантът. — Целия си живот ли ще прекараш в наливане и бездействие само защото някакво хлапе с бяло личице в Порт Роял не ще и да знае за тебе! Триста дяволи! Ако чак толкова ти е дотрябвало момичето, защо, чумата да те вземе, не отидеш да го грабнеш?
Сините очи на Блъд блеснаха изпод гарвановите му вежди и в тях започнаха да просветват искрици от стария им огън. Но Волверстон, без да обръща внимание на това, продължи:
— Аз бих се отнасял добре с някое момиче, но само докато с доброта може да разчиташ на снизхождението му. Проклет да съм, ако се удавя в ром заради някаква фуста. Стария вълк не върши такива неща. А щом друга експедиция не те привлича, защо не нападнем Порт Роял? Какво значение има, че е английско селище? Там командува полковник Бишоп, а сред твоите негодници не липсват такива, които ще те последват и в ада дори, стига да имат възможност да хванат полковник Бишоп за гърлото. Спокойно може да стане, казвам ти. Само трябва да издебнем момента, когато ямайската флота отсъствува. В града има достатъчно богатства, които ще съблазнят момчетата, а момичето ще остане за тебе. Да проверим ли какво мислят хората?
Блъд се беше изправил на крака, очите му пламтяха, а чертите на бледото му лице се бяха разкривили.
— Напусни веднага каютата ми, защото в противен случай, кълна се в небесата, ще изнесат трупа ти! Мръсно куче, как се осмеляваш да идваш при мене с подобно предложение? — Той започна да ругае своя верен офицер със злоба, каквато} никога досега не беше проявявал.
Волверстон се ужаси от гнева му и излезе, без да прибави нито дума. Никога вече не се повдигна подобен въпрос и капитан Блъд остана сам с мислите си.
Но накрая, когато пиратите бяха стигнали до отчаяние, се случи нещо, причина за което се оказа приятелят на капитана господин Д’Ожерон. В една слънчева утрин губернаторът на Тортуга се качи на „Арабела“, придружен от малък, закръглен джентълмен с добродушен вид и любезни, но самоуверени обноски.
— Драги капитане — започна господин Д’Ожерон, — доведох ви господин Дьо Кюси, губернатора на френската част на Хаити, който иска да поговори с вас.
От уважение към своя приятел капитан Блъд извади лулата от устата си, опита се да поотрезнее, стана и се поклони на господин Дьо Кюси.
— Ваш слуга! — каза той.
Господин Дьо Кюси отвърна на поклона и прие поканата да седне на сандъка под прозорците, които гледаха към кърмата.
— Доста голяма сила се намира под ваше командуване, драги капитане — каза той.
— Около осемстотин души.
— Доколкото съм осведомен, вашите хора започват да се вълнуват.
— Могат да вървят по дяволите, когато им е угодно.
Господин Дьо Кюси смръкна деликатно енфие.