— Искам да ви предложа нещо по-добро — рече той.
— Предлагайте тогава — отвърна Блъд, без да прояви интерес.
Господин Дьо Кюси погледна господин Д’Ожерон и вдигна леко вежди. Държанието на капитан Блъд не беше никак окуражаващо. Но господин Д’Ожерон му кимна енергично със стиснати устни и губернаторът на Хаити изложи своето предложение:
— Получихме новината от Франция, че е избухнала война с Испания.
— Та нима това е новина? — изръмжа Блъд.
— Говоря официално, драги капитане. Нямам предвид неофициалните сблъсквания и неофициалните грабителски действия, за които ние из нашите места си затваряхме очите. В Европа е избухнала война — официално — между Франция и Испания. Франция има намерение да пренесе военните действия и в Новия свят. За тази цел от Брест е тръгнала и идва насам една флота под командуването на барон Дьо Риварол. Получих няколко писма от него, в които ми съобщава, че желае аз да екипирам една допълнителна ескадра и да събера не по-малко от хиляда души, за да го подкрепят при пристигането му. Това, което дойдох да ви предложа, драги капитане, по внушение на нашия добър приятел господин Д’Ожерон, е накратко следното: вие с вашите кораби и хора да постъпите на служба под командуването на барон Дьо Риварол.
Блъд го погледна с едва пробудил се интерес.
— Предлагате ни да постъпим на френска служба? — попита той. — А при какви условия, господине?
— Чин на капитан на кораб за вас и подходящи чинове за офицерите под ваша команда. Ще получавате заплата, отговаряща на вашите чинове, и ще имате право заедно с хората си на една десета част от всички взети трофеи.
— Моите хора едва ли ще сметнат предложението ви за щедро. Ще ви кажат, че могат да отплават още утре оттука, да разгромят някое испанско селище и да запазят цялата плячка за себе си.
— Да, но не трябва да забравят рисковете, свързани с подобни пиратски действия. Щом сте с нас, вашето положение ще бъде узаконено официално, а като вземем предвид мощната флота на господин Дьо Риварол, то операциите, които ще се предприемат, ще бъдат в много по-голям мащаб от всичко, което бихте предприели сами.
Капитан Блъд се замисли. В крайна сметка това, което му предлагаха, не беше пиратство, а почтена служба при френския крал.
— Ще се посъветвам с моите офицери — каза той и изпрати да ги повикат.
Офицерите дойдоха и сам господин Дьо Кюси им изложи своето предложение. Хагторп веднага заяви, че то е приемливо. Хората протестираха против продължителното бездействие и щяха без съмнение с готовност да приемат предложението, което им правеше господин Дьо Кюси от името на Франция. Докато говореше, Хагторп погледна към Блъд. Той кимна мрачно с глава в знак на съгласие. Ободрени от това, те продължиха да разискват условията. На Ибервил, младия френски пират, се падна честта да изтъкне пред господин Дьо Кюси, че предназначената част от плячката е твърде малка. При една пета от трофеите офицерите можеха да отговарят за съгласието на своите хора, но не и за по-малко.
Господин Дьо Кюси се разстрои. Беше получил точни указания. За да ги превиши, трябваше да поеме голяма отговорност. Пиратите бяха неотстъпчиви. Ако господин Дьо Кюси не можеше да увеличи тяхната част на една пета, нямаше какво повече да се говори. Накрая той се съгласи да превиши дадените му указания и договорът беше изготвен и подписан още същия ден. Пиратите трябваше да бъдат в Пти Гоав към края на януари, когато се очакваше пристигането на господин Дьо Риварол.
След това в Тортуга последваха дни на трескава дейност; корабите се екипираха наново, сушеше се месо, попълваха се запасите. В цялата тази дейност, която едно време би заангажирала всичкото му внимание, капитан Блъд сега не взимаше никакво участие. Той остана напълно равнодушен. Беше дал съгласието си за участие в предстоящите операции или по-скоро беше се оставил да бъде увлечен от желанието на своите офицери, и то само защото предлаганата служба беше редовна и почтена и нищо не я свързваше с пиратството, от което той се бе отрекъл завинаги. Но съгласието му си оставаше пасивно. Службата, на която бе постъпил, не събуждаше никакъв ентусиазъм у него. Беше му съвършено безразлично — както каза на Хагторп, който веднъж се опита да го укори — дали ще отидат в Пти Гоав, или в ада, дали ще постъпят на служба при крал Людовик XIV, или при самия сатана.
Глава XXVI
ГОСПОДИН ДЬО РИВАРОЛ
Капитан Блъд беше все още в това отвратително настроение, когато отплава от Тортуга и пристигна в залива на Пти Гоав. В същото настроение той приветствува господин барон Дьо Риварол, когато най-после към средата на февруари флотата на този благородник, състояща се от пет бойни единици, хвърли котва до корабите на пиратите, Дьо Риварол съобщи, че французите са пътували шест седмици, защото били възпрепятствувани от неблагоприятно време.