Блъд беше повикан да се яви пред барона и той отиде в замъка на Пти Гоав, където трябваше да се състои срещата. Баронът, висок четиридесетгодишен мъж с гърбав нос и твърде хладно и сухо държане, измери с поглед капитан Блъд и даде израз на явно неодобрение. Той не обърна никакво внимание на Хагторп, Ибервил и Волверстон, които се бяха изправили зад своя капитан. Господин Дьо Кюси предложи стол на Питър Блъд.
— Една минутка, господин Дьо Кюси. Струва ми се, че господин баронът не е забелязал, че не съм сам. Позволете ми, сър, да ви представя моите спътници: капитан Хагторп от „Елизабет“, капитан Волверстон от „Атропос“ и капитан Ибервил от „Лахезис“.
Баронът изгледа надменно капитан Блъд и след това високомерно и едва забележимо кимна на другите трима. Държането му показваше ясно, че ги презира и желае те да го разберат още веднага. Това подействува по съвършено неочакван начин върху капитан Блъд. Събуди заспалото му напоследък чувство за собствено достойнство. Обзелият го внезапно срам от безредния му външен вид го накара да се държи още по-предизвикателно. Имаше нещо знаменателно в жеста, с който премести малко поясока си, така че дръжката на бойната му шпага да се вижда по-добре. Той се обърна към своите офицери и им махна с ръка по посока на столовете, които бяха наредени наоколо.
— Приближете се към масата, момчета. Караме барона да ни чака.
Пиратите го послушаха, а Волверстон се ухили многозначително. Погледът на господин Дьо Риварол стана още по-надменен. Той считаше, че да седне на една маса с тези бандити, ще бъде признак на унижаващо равенство. Беше разчитал, че с изключение може би на капитан Блъд пиратите ще изслушат нарежданията му прави, както подхожда на такива хора в присъствието на благородник като него. И той направи единственото нещо, което му оставаше, за да отбележи отликата помежду им — сложи шапката на главата си.
— Много умно, наистина — каза приятелски Блъд. — И аз почувствувах, че става течение. — И той също сложи на главата си своята широкопола шапка с пера.
Господин Дьо Риварол се изчерви, потръпна от гняв и се опита да си възвърне самообладанието, преди да заговори. Господин Дьо Кюси явно никак не се чувствуваше добре.
— Сър — каза с леден глас баронът, — принуждавате ме да ви припомня, че по чин вие сте капитан на кораб, и се намирате в присъствието на главнокомандуващия френските морски и сухопътни сили в Америка. Принуждавате ме да ви припомня още, че вашият ранг ви задължава да се отнасяте с уважение към моя ранг.
— Щастлив съм да ви уверя — отвърна капитан Блъд, — че вашето напомняне е съвършено излишно. Считам себе си за джентълмен, въпреки че понастоящем нямам вид на такъв; и като джентълмен винаги съм проявявал уважение към тези, които природата или съдбата са поставили над мене, или към онези, които са по-ниски по ранг от мене и поради това нямат възможност да се възмутят, ако не им окажа нужното уважение. — Това представляваше едва доловим упрек. Господин Дьо Риварол прехапа устни. Капитан Блъд продължи, без да го остави да отговори. — След като сме наясно по този въпрос, може би ще преминем към деловата част?
Мрачният поглед на господин Дьо Риварол се спря за миг върху него.
— Може би така ще бъде най-добре — каза той и взе някакъв лист хартия. — Тук имам едно копие от договора, който сте сключили с господин Дьо Кюси. Преди да продължа, ще забележа, че господин Дьо Кюси е превишил правата си по дадените му указания, като се е съгласил да ви се дава една пета част от взетите трофеи. Той не е имал право да се съгласява на повече от една десета.
— Този въпрос засяга вас и господин Дьо Кюси.
— О, не! Той засяга вас и мене.
— Ще ми простите, генерале. Договорът е подписан. Що се отнася до нас, въпросът е решен. От уважение към господин Дьо Кюси ние не бихме желали да станем свидетели на упреците, които може да счетете за необходимо да му отправите.
— Това, което ще кажа на господин Дьо Кюси, не ви засяга.
— Точно това казвам и аз, господин генерал.
— Но, боже мой, струва ми се, че ви засяга фактът, че не можем да ви дадем повече от една десета част. — Господин Дьо Риварол удари раздразнено с юмрук по масата. Този пират беше дяволски ловък в спора.
— Съвсем сигурен ли сте, господин барон, че не можете да ни дадете повече?
— Напълно съм сигурен, че няма да ви дам повече.
Капитан Блъд повдигна рамене и го погледна с презрение.