— В такъв случай — каза той — не остава нищо друго, освен да ви представя за изплащане моята малка сметка и да определим сумата, която ще послужи като компенсация за загубеното време и разкарването, причинени от идването ни дотука. Щом уредим този въпрос, ще можем да се разделим като приятели, господин барон. Нищо лошо не се е случило.
— Какво искате да кажете, дявол да го вземе? — Баронът скочи на крака и се наведе през масата.
— Може би не съм се изразил достатъчно ясно? Сигурно моят френски не е съвсем правилен, но…
— О, вашият френски е достатъчно разбираем, дори понякога прекалено ясен, ако ми бъде позволено да отбележа! Вижте какво, господин пират, твърде скоро ще разберете, че не съм човек, с когото може безнаказано да си играете. Вие и вашите хора сте приели да постъпите на служба при краля на Франция: вие имате чин и получавате заплата като капитан на кораб, а вашите офицери имат лейтенантски чинове. Тези чинове носят съответните задължения и вие ще направите много добре, ако се постараете да разучите тези задължения; за тях също така се предвиждат и наказания, в случай че не изпълнявате поетите задължения, и няма да сбъркате, ако се запознаете и с наказанията. Те са малко нещо сурови. Обръщам ви внимание, че първото задължение на един офицер е подчинението. Не трябва да се считате — както изглежда си мислите — за мои съюзници в операциите, които имам предвид, а за мои подчинени. В мое лице трябва да виждате командир, който ще ви води, а не спътник и равен на вас. Надявам се, че ме разбирате добре?
— О, бъдете сигурен, че ви разбирам — засмя се капитан Блъд. Този конфликт го подтикваше да възвърне с чудовищна бързина собственото си аз. Единственото нещо, което разваляше настроението му, беше фактът, че не е бръснат. — Уверявам ви, нищо не забравям, господин генерал. Не забравям например, както, струва ми се, правите вие, че договорът, който подписахме, съдържа условията на нашата служба; в договора се предвижда ние да получаваме една пета част. Щом ни отказвате това право, вие анулирате договора; щом анулирате договора, вие заедно с това слагате край и на нашата служба. От този миг ние преставаме да се радваме на честта да притежаваме чинове във военноморските сили на краля на Франция.
Тримата капитани гръмко изразиха одобрението си.
Риварол беше поставен в мат и ги изгледа гневно.
— Всъщност… — започна неуверено господин Дьо Кюси.
— Всъщност, господине, това е ваше дело — нахвърли се върху него баронът, доволен, че има върху кого да излее гнева си. — Би трябвало да ви накажат за подобно нещо. Вие безчестите кралската служба; поставяте ме мене, представителя на негово величество, в безизходно положение.
— Невъзможно ли е да ни дадете една пета част? — каза лукаво капитан Блъд. — В такъв случай няма нужда да се гневите и да нагрубявате господин Дьо Кюси. Той знае, че ние нямаше да дойдем за по-малко от една пета част. Сега, след вашите уверения, че не можете да ни дадете повече от една десета, ние ще си отидем. И нещата ще останат в положение, в каквото щяха да бъдат, ако господин Дьо Кюси се беше придържал към дадените му указания. Убедил съм, надявам се, господин барона, че ако анулираме договора, не ще може да претендира за подчинение от наша страна, нито да попречи на нашето заминаване — поне ако се постъпва честно.
— Ако се постъпва честно ли, сър? Вървете по дяволите с вашето нахалство. Нима намеквате, че бих могъл да постъпя по безчестен начин?
— Не намеквам подобно нещо, защото не би било възможно — отвърна капитан Блъд. — Ние ще се погрижим за това. Остава на вас, господин генерал, да кажете дали договорът е анулиран.
Баронът седна.
— Ще помисля по този въпрос — заяви той мрачно. — Ще бъдете уведомен за моето решение.
Капитан Блъд и офицерите му станаха.
— Чест и почитания, господин барон! — каза той, като се поклони.
След това Блъд и неговите пирати напуснаха височайшия и разгневен генерал на сухопътните и военноморски сили на френския крал в Америка.
Можете да си представите, че след този разговор последваха няколко изключително неприятни минути за господин Дьо Кюси. Всъщност той заслужава вашето съчувствие. Неговата самоувереност беше издухана от надменния господин Дьо Риварол, както есенните ветрове издухват глухарчетата. Генералът на кралските армии го ругаеше — него, губернатора на Хаити, — сякаш беше обикновен лакей. Господин Дьо Кюси се защищаваше, като изтъкваше това, което капитан Блъд така блестящо бе изтъкнал вече вместо него — че ако не бъде потвърден договорът с пиратите, нищо лошо няма да се случи. Господин Дьо Риварол с ругатни и заплахи го накара да замълчи.