Господин Дьо Риварол беше пребледнял и дори устните му бяха побелели. През целия му живот никога не го бяха предизвиквали и не му се бяха противопоставяли по такъв начин. Но той успя да се овладее.
— Ще ви бъда признателен, ако почакате в приемната, господин капитан. Искам да разменя няколко думи с господин Дьо Кюси. Веднага след това ще бъдете уведомен за моето решение.
Когато вратата се затвори, баронът изля гнева си върху главата на господин Дьо Кюси.
— Значи това са хората, които сте взели на кралска служба, хората, които трябва да служат под мое командуване?! Та тези хора не служат, а искат да диктуват, и то преди още да е предприета операцията, заради която съм дошъл от Франция. Какви обяснения ще ми дадете, господин Дьо Кюси? Предупреждавам ви, че съм недоволен от вас. Всъщност, както можете сам да забележите, аз съм силно разгневен.
Губернаторът сякаш се отърси от своето добродушие и се изправи решително.
— Вашият ранг, господине, не ви дава правото да ми отправяте упреци, нито фактите оправдават държането ви. Завербувах за вас хората, които вие поискахте да завербувам. Не е моя вина, че не можете да се справите с тях. Както ви каза капитан Блъд, това е Новият свят.
— Така, така! — Господин Дьо Риварол се засмя злобно. — Не само че не ми давате никакви обяснения, а твърдите, че съм виновен. Склонен съм почти да се възхитя от вашата храброст. Но да оставим това! — Той махна с ръка. Държането му беше саркастично. — Казвате, че това е Новият свят, и предполагам — в новите светове има и нови маниери. С течение на времето може да пригодя моите идеи към този Нов свят или пък може да пригодя този Нов свят към моите идеи. — Тези му думи бяха произнесени заканително. — За момента трябва да приема това, което намирам. Остава вие, господине, който имате опит в тези варварски порядки, да ме посъветвате как да постъпя, за да изляза от това положение.
— Господин барон, лекомислие беше да се арестува пиратският капитан. Ще бъде лудост да се задържа повече. Нямаме достатъчно хора, за да отговорим на силата със сила.
— В такъв случай, господине, може би ще ми кажете какво ще правим в бъдеще. Трябва ли всеки път да се подчинявам на този Блъд? Трябва ли операцията, която предприемаме, да се ръководи съобразно неговите нареждания? Накратко, трябва ли аз, кралският представител в Америка, да завися от тези мерзавци?
— О, съвсем не. В момента вербувам доброволци от Хаити и събирам отред негри. Правя сметка, че когато това бъде завършено, ще имаме на разположение хиляда души без пиратите.
— Но в такъв случай защо не се откажем от тях?
— Защото те винаги ще останат острия връх на всяко оръжие, което ще изковем. В този вид военни действия, които ни предстоят, те са толкова опитни, че това, което Блъд току-що каза, не е преувеличено. Един пират се равнява на трима редовни войници. В същото време ще имаме достатъчно сили, за да ги държим под контрол. Освен това те имат известни схващания по въпросите на честта. Ще изпълняват договора и ако ние се отнасяме справедливо към тях, и те ще се отнасят справедливо към нас и няма да ни причиняват неприятности. Имам известен опит при работа с тях и ви давам думата си, че е така.
Господин Дьо Риварол благоволи да бъде умилостивен. Беше необходимо да запази престижа си и до известна степен губернаторът му даваше начин да го направи, даваше му и известна гаранция за бъдещето под форма на допълнителните войски, които вербуваше.
— Добре — каза той. — Бъдете така добър да повикате този капитан Блъд.
Капитанът влезе със сигурна стъпка и израз на достойнство. Господин Дьо Риварол сметна, че е отвратителен, но прикри своите чувства.
— Господин капитан, аз се посъветвах с господин губернатора. От това, което ми каза, допускам за възможно да е била извършена грешка. Можете да бъдете сигурен, че ще възтържествува справедливостта. За да бъдем сигурни в това, аз лично ще председателствувам един съвет, съставен от двама мои висши офицери, от вас и от един ваш офицер. Този съвет веднага ще извърши безпристрастно обследване и виновникът, който е дал повод за случката, ще бъде наказан.
Капитан Блъд се поклони. Нямаше желание да изпада в крайности.
— Превъзходно, господин барон. А сега да разрешим още нещо. Вие имахте цяла нощ да размислите по въпроса за нашия договор. Бих искал да знам дали го потвърждавате, или го отхвърляте.
Очите на господин Дьо Риварол се присвиха. Главата му беше пълна с изказаните от Дьо Кюси мисли — че тези пирати ще бъдат острият връх на всяко изковано от него оръжие. Не можеше да се откаже от тях. Разбра, че е направил тактическа грешка, когато се опита да намали определената им част от плячката. Оттеглянето от подобно положение е винаги свързано със загуба на достойнство. Но не трябваше да се забравят доброволците, които господин Дьо Кюси вербуваше, за да подсили властта на генерала. Тяхното присъствие твърде скоро можеше да доведе до повторно разглеждане на въпроса. Междувременно той трябваше да отстъпи по възможния най-приличен начин.