— Помислих и по това — съобщи той. — Моето мнение по въпроса остава непроменено, но трябва да призная, че щом господин Дьо Кюси е поел известни задължения от наше име, ние трябва да ги изпълним. Договорът е потвърден, сър.
Капитан Блъд се поклони отново. Господин Дьо Риварол напразно оглеждаше изпитателно лицето му, за да открие поне следа от тържествуваща усмивка по стиснатите устни. Лицето на пирата остана съвършено сериозно.
Същия следобед Волверстон беше пуснат на свобода, а неговият противник — осъден на два месеца арест. По този начин беше възстановено разбирателството. Но такова начало не обещаваше нищо добро и скоро щяха да последват други събития от подобен род.
Една седмица по-късно Блъд и неговите офицери бяха повикани да участвуват в съвет, който трябваше да определи хода на операциите против Испания. Господин Дьо Риварол изложи пред тях един план за нападение на богатия испански град Картахена. Капитан Блъд изрази учудване. Поканен от раздразнения Дьо Риварол да изкаже основанията за своето учудване, Блъд стори това с най-голяма откровеност.
— Ако аз бях главнокомандвуващ на кралските армии в Америка — каза той, — нямаше да изпитвам съмнение или колебание кой е най-добрият начин да служа на моя височайши владетел и на френската нация. Смятам, че на господин Дьо Кюси му е също така ясно, както и на мене, че ние трябва веднага да нападнем испанската част на Хаити и да направим целия този плодороден, прекрасен остров владение на френския крал.
— Това може да бъде направено после — отвърна Дьо Риварол. — Аз искам да започнем с Картахена.
— Искате да кажете, сър, че ще преплаваме Карибско море, ще се впуснем в авантюристична експедиция и ще пренебрегнем това, което лежи пред прага ни? Възможно е през нашето отсъствие испанците да нападнат френската част на Хаити. Ако започнем с разгромяването на испанците тука, подобна възможност ще бъде отстранена. Ще прибавим към владенията на френската корона най-желаната придобивка в Карибско море. Подобно начинание не представлява особени трудности, може да се извърши бързо, а след това ще има достатъчно време да се огледаме и по-надалеч. Струва ми се, че такъв трябва да бъде логичният ред за провеждането на тази кампания.
Той млъкна и настъпи тишина. Господин Дьо Риварол се облегна в стола си, пъхнал края на едно гъше перо между зъбите си. След малко той се изкашля и попита:
— Споделя ли някой друг мнението на капитан Блъд?
Никой не отговори. Неговите офицери бяха подплашени от барона, а хората на Блъд предпочитаха естествено Картахена, защото там щеше да има по-богати възможности за плячка. От преданост към своя водач те също мълчаха.
— Изглежда, че само вие сте на това мнение — забеляза баронът с кисела усмивка.
Капитан Блъд внезапно се разсмя; той беше прочел мислите на барона. Неговите фасони и надменност така бяха заблудили Блъд, че едва сега успя да прозре зад тях дребнавата душичка на Риварол. Затова се и разсмя, не оставаше нищо друго. Но в смеха му имаше повече гняв, отколкото презрение. Той се беше заблуждавал, че е свършил с пиратството. Убеждението, че редовната служба при французите е нещо съвършено чисто от подобни неща, беше единствената причина, която го накара да приеме тази служба. А ето че надменният, високомерен джентълмен, който се титулуваше генерал на френските войски, предлагаше едно нападение за плячка и кражба, което, ако беше лишено от прозрачната маска на законни военни действия, щеше да се покаже в истинския си вид като пиратска постъпка от най-чиста проба.
Господин Дьо Риварол беше заинтригуван от неговата веселост и се намръщи неодобрително.
— Защо се смеете, господине?
— Защото откривам едно твърде смешно положение. Вие, господин барон, главнокомандуващият на кралските морски и сухопътни войски в Америка, предлагате едно чисто пиратско начинание, докато аз, пиратът, защищавам една операция, която ще направи чест на Франция. Виждате колко е смешно.
Господин Дьо Риварол не виждаше нищо подобно. Всъщност баронът беше страшно разгневен. Той скочи на крака и всички присъствуващи в стаята се изправиха заедно с него — с изключение на господин Дьо Кюси, който остана да седи с мрачна усмивка на устните. Той също успя сега да прочете мислите на барона като в отворена книга и също така го презря.