— Но щом се чувствуват защитени откъм север, както намеквате вие — извика нетърпеливо баронът, — тази им защитеност ще приспи тяхната бдителност.
— Може би. Но в такъв случай те са наистина защитени. Всеки опит да се извърши десант откъм тази страна е обречен на провал от самата природа.
— Въпреки това ще направим опит — каза упоритият барон, чиято надменност не му позволяваше да отстъпи пред своите офицери.
— Е, добре, щом моите думи не ви убеждават, действувайте. Това си е ваше право. Но аз няма да поведа хората си на сигурна смърт.
— Ако ви заповядам… — започна баронът. Но Блъд го прекъсна най-безцеремонно.
— Господин барон, когато господин Дьо Кюси ни завербува на ваша служба, той го направи не само заради нашата сила, а и заради познанията и опита, които имаме в подобен вид военни действия. По този въпрос аз поставих на ваше разположение моите познания и опит. Ще прибавя, че изоставих собствения си проект за нападение над Картахена, понеже навремето нямах достатъчно сили за щурмуване на входа на пристанището, който е единственият подстъп към града. Силите, с които вие разполагате сега, са напълно достатъчни за тази цел.
— Но докато се занимаваме с това, испанците ще имат време да изнесат от града голяма част от неговите богатства. Ние трябва да ги изненадаме.
Капитан Блъд повдигна рамена.
— Ако това беше обикновено пиратско нападение, тези съображения, разбира се, щяха да бъдат на първо място. Подобни съображения имах аз навремето. Но ако искате да унижите Испания и да забиете знамето с френските лилии върху крепостите на колонията, загубата на част от съкровищата на града не трябва да ви безпокои.
Господин Дьо Риварол прехапа устни от мъка. Мрачният му поглед пламна, когато се вгледа в самодоволния пират.
— Но ако ви заповядам да отидете — да направите опит? — попита той. — Отговорете ми, господине, нека веднъж завинаги да се знае къде сме и кой командува експедицията.
— Вие наистина започвате да ми досаждате — отговори капитан Блъд и се извърна към господин Дьо Кюси, който седеше там, хапеше устни и се чувствуваше твърде неудобно. — Имам една молба към вас: да потвърдите пред генерала, че съм прав.
Господин Дьо Кюси се стресна от мрачните си мисли и се изкашля. Беше съвършено изнервен.
— С оглед на това, което ни изложи каПитан Блъд…
— О, по дяволите! — викна Риварол. — Изглежда, наоколо ми има само страхливци. Вижте какво, господин капитан, щом вие не смеете да предприемете подобно нещо, ще го предприема лично аз. Времето е спокойно и разчитам да извърша успешен десант. Ако успея, ще докажа, че не сте прав, и утре ще мога да ви кажа няколко думи, които няма да ви харесат. Твърде великодушен съм към вас, сър. — Той махна величествено с ръка. — Разрешавам ви да се оттеглите.
Баронът беше подбуждан от чисто упорство и гордост и получи напълно заслужен урок. Следобед флотата се приближи на около една миля от брега и под прикритието на тъмнината триста души, от които двеста негри — целият негърски отред беше принуден да вземе участие в това начинание — тръгнаха към брега в канута, пироги и лодки. Гордостта на Риварол го застави да ги поведе лично въпреки нежеланието му.
Първите шест лодки попаднаха в прибоя и бяха разчупени на трески, преди намиращите се в тях хора да се хвърлят във водата. Шумът на разбиващите се вълни и виковете на корабокрушенците предупредиха тези, които плаваха след тях, и по този начин другите избягнаха същата съдба. Баронът веднага издаде заповед да се отдръпнат от опасното място и те застанаха на известно разстояние, за да приберат оцелелите, които успяха да стигнат до лодките. В тази авантюра бяха загубени близо петдесет души и шест лодки, натоварени с муниции и оръжие.
Баронът се върна на флагманския кораб побеснял, но съвсем не и поумнял. Мъдростта — дори жигосващата мъдрост, която животът ни поднася — не е предназначена за хора като Дьо Риварол. Той се гневеше на всичко, но яростта му се събираше на фокус върху личността на капитан Блъд. Чрез някакъв изкълчен начин на разсъждение той набеждаваше пирата като главен отговорник за тази несполука. Легна си разгневен, с мисълта какво ще каже на капитан Блъд следващата сутрин.
Призори Дьо Риварол беше събуден от гърма на оръдия. Той излезе на кърмата по чехли и нощна шапка и гледката, която видя, засили неговия неоправдан и неукротим гняв. Четирите пиратски кораба с вдигнати платна правеха някакви странни маневри на около половин миля от Бока Чика и на малко повече от половин миля от останалата част на флотата. Всеки път, когато се извръщаха със страничните си бордове към голямата кръгла крепост, която пазеше тесния канал, от страните им изригваха пламъци и дим. Крепостта отвръщаше енергично и злобно на техния огън. Но пиратите така добре подбираха времето за своите залпове, че сварваха прислугата на крепостта, когато зарежда оръдията; след залпа те се отдалечаваха отново и се стараеха да представляват винаги подвижни цели, мачтите им да бъдат в една линия и да са обърнати само с носа или с кърмата към крепостта точно когато се очаква най-силен огън.