Мърморейки и ругаейки, Дьо Риварол наблюдаваше битката, така самонадеяно започната от Блъд на собствена отговорност. Офицерите от „Викториьоз“ го заобиколиха, но той отприщи бента на гнева си едва когато към групата се присъедини господин Дьо Кюси, който сам предизвика потопа, който го заля. Той се приближи, потривайки ръце със задоволство от енергията, която проявяваха наетите от него хора.
— Аха, господин Дьо Риварол! — засмя се той. — Този капитан Блъд си разбира работата, а? Преди закуска още ще забие знамето с френските лилии върху крепостта.
Баронът се извърна към него и изръмжа:
— Знае си работата, а? Неговата работа, позволете ми да ви кажа, господин Дьо Кюси, е да изпълнява моите заповеди, а аз не съм му заповядал подобно нещо. Дявол да го вземе! Когато свърши тази история, ще се разправя с него за неподчинението му!
— Наистина, господин барон, неговите действия ще бъдат оправдани, ако донесат успех.
— Оправдани! Ах, дявол да го вземе! Може ли войникът да бъде оправдан, когато действува, без да е получил заповед? — Той вилнееше от гняв, а офицерите му го подкрепяха, защото ненавиждаха капитан Блъд.
Междувременно битката продължаваше. Крепостта беше доста пострадала. Но въпреки всички маневри на пиратите, техните кораби също така не можаха да избягнат известни повреди. Парапетът на десния борд на „Атропос“ беше превърнат в трески, а едно ядро разби кърмовата каюта на кораба. Носът на „Елизабет“ беше сериозно повреден, а гротмачтата на „Арабела“ — строшена; към края на битката „Лахезис“ излезе от строя с разбито кормило и се управляваше с веслата.
Невероятно разгневените очи на барона бляскаха от задоволство.
— Моля се на небесата испанците да потопят всичките му дяволски кораби! — извика той обезумял.
Но небесата не чуха молитвата му. Едва баронът бе млъкнал, и се разнесе ужасна експлозия. Половината крепост хвръкна във въздуха. Един сполучлив изстрел на пиратите беше попаднал в барутните погреби.
Два часа по-късно капитан Блъд, спокоен и наконтен, сякаш току-що е излязъл от някакъв официален прием, стъпи върху палубата на „Викториьоз“ и се изправи пред господин Дьо Риварол, който все още беше по чехли и с нощна шапка на главата.
— Мога да ви рапортувам, господин барон, че фортът на Бока Чика е в наши ръце. Френското знаме се вее над останките от неговата кула и входът към външното пристанище е отворен за вашата флота.
Господин Дьо Риварол беше принуден да преглътне гнева си, въпреки че едва не се задави. Неговите офицери ликуваха и той не можеше да продължи с тона, с който беше започнал. Но погледът му беше злобен, а лицето — побледняло от гняв.
— Имате щастие, господин Блъд, че успяхте — каза той. — Ако се бяхте провалили, щеше да бъде много лошо за вас. При друг случай бъдете така Добър да изчакате моите заповеди, защото в противен случай може би няма да имате оправданието, което късметът ви донесе тази сутрин.
Блъд се засмя, белите му зъби блеснаха и той се поклони.
— Ще бъда щастлив сега да получа вашите заповеди, господин генерал, за да се възползуваме от предимството. Разбирате, че при нанасяне на удара бързината е най-важното нещо.
Риварол за миг се обърка. Обхванат от смешния си гняв, той не бе помислил за нищо друго. Но веднага се съвзе.
— Елате в моя кабинет, ако обичате! — заповяда той властно и се обърна да тръгне, но Блъд го спря.
— Ако разрешите, господин генерал, тука ще бъдем по-добре. Пред вас се разстила като на карта сцената на нашите предстоящи действия. — Той махна с ръка към лагуната, сушата около нея и големия град, който се възправяше над плажа. — Ако не е самонадеяно, да предложа нещо… — Той млъкна. Господин Дьо Риварол го изгледа изпитателно, подозирайки някаква ирония. Но мургавото лице беше невъзмутимо, а проницателните очи-: съвършено спокойни.
— Нека чуем вашето предложение — съгласи се той.
Блъд посочи крепостта при входа за вътрешното пристанище, която едва се виждаше под полюляващите се палми по тясната ивица земя. Той съобщи, че нейното въоръжение не е толкова страшно като това на външната крепост, която бяха разбили, но от друга страна, проливът беше доста по-тесен от Бока Чика и преди да преминат през него, ще трябва да се справят най-напред със защитата му. Той предложи френските кораби да започнат бомбардировка на крепостта.