Междувременно Блъд ще свали триста души пирати и няколко оръдия на източната страна на лагуната, зад острова, обрасъл с ароматни плодни дървета, и веднага ще нападне крепостта отзад. Обсадени по този начин от двете страни и деморализирани от участта на много по-силната външна крепост, испанците едва ли щяха да се съпротивляват твърде дълго. Господин Дьо Риварол тогава трябваше да остави свои хора в крепостта, а Блъд щеше да продължи с пиратите и да превземе църквата „Нуестра сеньора де ла Пупа“, която се виждаше ясно на едноименния хълм източно от града. Това възвишение им даваше ценни стратегически предимства, но освен това то пазеше единствения път, който водеше от Картахена към вътрешността, и щом хълмът бъде завзет, не можеше да става и въпрос вече испанците да се опитат да изнесат богатствата на града.
За господин Дьо Риварол — точно както беше предвидил капитан Блъд — това се оказа решаващият аргумент. До този момент баронът слушаше надменно предложенията на пирата и имаше намерение да ги подложи на неприязнена критика, но сега изведнъж промени държането си. Придоби енергия и разпоредителност, благоволи дори да похвали плана на капитан Блъд и издаде необходимите заповеди, за да почнат веднага да го прилагат.
Не е необходимо да проследяваме операцията стъпка по стъпка. Грешките от страна на французите попречиха на гладкото изпълнение, а лошото маневриране доведе през този следобед до потопяването на два кораба от артилерията на крепостта. Но до вечерта, благодарение предимно на непреодолимата ярост, с която пиратите щурмуваха крепостта откъм сушата, нейните защитници се предадоха и преди да се стъмни, Блъд и хората му изкачиха с мулета няколко оръдия на височините Нуестра сеньора де ла Пупа, откъдето господствуваха над града.
По пладне на следващия ден, лишен от всякаква защита и под заплахата от бомбардировка, градът изпрати на господин Дьо Риварол съобщение, че се предава.
Надул се от гордост от тази победа, за която приписваше всички заслуги на себе си, баронът издиктува условията за капитулация. Той поиска да му бъдат предадени всички обществени имущества и сметководни книги, търговците да се откажат от всички пари и стоки, които държат за сметка на своите кореспонденти, жителите можеха да избират или да останат в града, или да го напуснат, но тези, които го напуснат, трябваше най-напред да предадат целия си имот, а онези, които останат — половината и да приемат френско поданство; молитвените домове и църквите щяха да бъдат пощадени, но трябваше да дадат сметка за всички пари и ценности, които притежават.
Картахена се съгласи, защото нямаше друг избор, и на следния ден, пети април, господин Дьо Риварол влезе в града, обяви го за френска колония и назначи господин Дьо Кюси за негов губернатор. После баронът отиде в катедралата, където в чест на победата бе отслужена благодарствена литургия. След този кратък отдих Риварол пристъпи към ограбването на града. Единствената подробност, по която завземането на Картахена от французите се отличаваше от обикновено пиратско нападение, беше, че на войниците се забрани под страх от най-строго наказание да влизат в къщите на местните жители. Но това привидно уважение към личността и собствеността на победените се основаваше всъщност върху безпокойството на Дьо Риварол да не би някой дублон68 да се отклони от огромния поток на богатства, които се изливаха в ковчежничеството, открито от барона в името на френския крал. Щом прекъсна златният поток, той премахна всички ограничения и остави града за плячка на своите хора, които се заеха да доограбят тази част от имуществата, която гражданите, станали френски поданици, бяха уверени, че ще бъде неприкосновена. Плячката беше огромна. В течение на четири дни повече от стотина мулета, натоварени със злато, бяха изведени от града и закарани до лодките, които чакаха на брега, за да пренесат съкровището на корабите.
Глава XXVIII
ЧЕСТНОСТТА НА ГОСПОДИН ДЬО РИВАРОЛ
По време на капитулацията и известно време след нея капитан Блъд и по-голямата част от хората му се намираха на възвишенията Нуестра сеньора де ла Пупа и не знаеха какво става в града. Блъд беше главният, ако не единствен виновник за бързото превземане на този град, който излезе истинска съкровищница, но въпреки това не му беше оказано дори вниманието да бъде повикан на съвета на офицерите, които заедно с господин Дьо Риварол определиха условията на капитулацията.