В друго време капитан Блъд не би изтърпял нито за миг подобно пренебрежение. Но понастоящем той беше скъсал връзките си с пиратството и изпаднал в странно настроение, затова се задоволи да изрази с усмивка презрението си към френския генерал. Но капитаните му, а още по-малко хората не се задоволяваха толкова лесно. През цялата седмица, прекарана в Картахена, негодуванието им нарастваше и накрая избухна. Капитанът успя да ги усмири за момент, като обеща да говори с барона по техните оплаквания. Веднага след това той тръгна да търси господин Дьо Риварол.
Намери го в една от службите, които бе учредил в града с цял щаб от чиновници, които да регистрират донасяните ценности и да проверят касовите книги с оглед да се установят точните суми, които трябва да бъдат предадени. Баронът седеше и проверяваше главните книги като опитен търговец, сверяваше цифрите, за да се увери, че всичко, до последната песета, е правилно описано. Това беше подходящо занимание за главнокомандуващия кралските сухопътни и морски сили в Америка. Той вдигна раздразнено поглед от книгите, прекъснат от влизането на капитан Блъд.
— Господин барон — поздрави го капитанът, — трябва да говоря откровено с вас и вие трябва да ме изслушате. Моите хора са готови да се разбунтуват.
Господин Дьо Риварол го изгледа с леко повдигнати вежди.
— Капитан Блъд, аз също ще ви говоря откровено и вие също трябва да ме изслушате. Ако избухне бунт, лично вие и вашите офицери ще бъдете държани отговорни. Вие грешите, като държите към мен тон на съюзник, докато аз твърде ясно съм ви дал да разберете още отначало, че вие само сте приели да служите под мое командуване. Ако разберете правилно този факт, ще си спестим излишни разговори.
Блъд с мъка се сдържа. Той чувствуваше, че в някой от близките дни в интерес на човечеството ще трябва да отреже гребена на този високомерен и арогантен петел.
— Вие можете да определяте нашите отношения както си пожелаете — каза той. — Но ще ви припомня, че същността на нещата не се променя от имената, които им давате. Мене ме интересуват фактите, главно фактът, че сме подписали с вас твърде ясен и точен договор, в който се предвижда известно разпределяне на плячката. Моите хора настояват това да стане. Те не са удовлетворени.
— От какво не са удовлетворени? — попита баронът.
— От вашата честност, господин Дьо Риварол.
Плесник по лицето едва ли би оказал по-силно въздействие върху французина. Той се изправи решително, очите му засвяткаха, а лицето му стана мъртвешки бледо. Чиновниците оставиха перата си и с ужас зачакаха избухването.
В течение на няколко минути се възцари тишина. После величайшият джентълмен заговори ядовито:
— Наистина ли се осмелявате дотолкова, вие и мръсните ви крадци? Боже Справедливи! Вие ще отговаряте за тази дума, въпреки че да се дуелира с вас човек, е още по-голямо безчестие! Пфуй!
— Ще ви припомня — каза Блъд, — че не говоря от мое име, а от името на моите хора. Те именно са недоволни и заплашват, че ако не бъдат удовлетворени, в най-скоро време ще се погрижат сами да получат удовлетворение.
— Да го получат?! — възкликна Риварол, треперейки от гняв. — Нека опитат…
— Не говорете прибързано. Много добре ви е известно, че моите хора имат право. Те искат да знаят кога ще бъде поделена плячката и кога ще получат своята пета част, която им се полага по договор?
— Боже, дай ми търпение! Как можем да делим плячката, преди да сме я събрали напълно?
— Моите хора имат известни основания да вярват, че е вече събрана; а освен това те гледат с недоверие на факта, че бива натоварвана само на вашите кораби и остава във ваши ръце. Казват, че при това положение не ще може да се установи на какво възлиза точната сума.
— Но… боже мой!… Нали водя книги. Ето ги, всеки може да ги види.
— Те не искат да разглеждат сметководни книги. Малцина от тях могат да четат. Искат да видят самото съкровище. Много добре им е известно — принуждавате ме да бъда прям, — че сметките са били подправени. По вашата книга плячката от Картахена възлиза на около десет милиона ливри69. Хората знаят — а те са твърде изкусни в подобен род изчисления, — че всъщност плячката надхвърля огромната сума от четиридесет милиона, и настояват всичко да бъде извадено на показ и претеглено в тяхно присъствие, какъвто е обичаят сред „Бреговото братство“.
— Не познавам пиратските обичаи! — каза презрително джентълменът.