— Но твърде бързо ги научавате.
— Какво искате да кажете, мошенико? Аз командувам войници, а не грабители и крадци!
— О, разбира се! — Блъд се изсмя в очите му. — Но какъвто и да сте, аз ви предупреждавам, че ако не удовлетворите това искане, което считам за справедливо и затова го поддържам, можете да очаквате големи неприятности и няма да остана изненадан, ако въобще не напуснете Картахена и не отнесете нито една златна монета във Франция.
— А, дявол да го вземе! Трябва ли да разбирам, че ме заплашвате?
— Хайде, хайде, господин барон! Предупреждавам ви за една неприятност, която може да бъде избягната с малко предвидливост. Нямате понятие върху какъв вулкан се намирате. Не познавате обичаите на пиратите. Ако продължавате по този начин, Картахена ще потъне в кръв и независимо от изхода, това няма да бъде в полза на кралската служба.
Тези думи прехвърлиха спора на не толкова враждебна почва. Пререканието продължи още известно време и завърши, когато господин Дьо Риварол с нежелание и против волята си се съгласи да изпълни исканията на пиратите, и то само защото Блъд му разясни, че е твърде опасно да се бави подялбата. При сблъскване той може би щеше да разбие корсарите на Блъд, а можеше и да не успее. Но дори и да успееше, това щеше да му струва толкова хора, че впоследствие нямаше да има възможност да задържи това, което бе завзел.
В края на краищата той обеща веднага да вземе необходимите мерки: на следващата сутрин капитан Блъд и неговите офицери можеха да дойдат при него на борда на „Викториьоз“, съкровището щеше да им бъде представено, щеше да бъде претеглено в тяхно присъствие и още там, на самото място, тяхната пета част щеше да им бъде предадена.
Тази нощ сред пиратите царуваше веселие за сметка на внезапно смирената гордост на господин Дьо Риварол. Но едва когато утрото на следващия ден настъпи над Картахена, всички разбраха причините за това смирение. Единствените кораби в пристанището бяха „Арабела“ и „Елизабет“, които стояха на котва, и измъкнатите на брега за поправка на претърпените от бомбардировката повреди „Атропос“ и „Лахезис“. Френските кораби ги нямаше. Под прикритието на нощта те се бяха измъкнали тихо и потайно от залива и сега от тях се виждаха само три едва различими петна на западния хоризонт. Господин Дьо Риварол бе избягал със съкровището, вземайки само войниците и моряците, които беше довел от Франция. Той остави в Картахена с празни ръце не само пиратите, които бе измамил, но и господин Дьо Кюси, доброволците и негрите от Хаити, които също така бяха не по-малко измамени.
Яростта обедини двете групи в една и жителите на нещастния град изпаднаха в много по-голям ужас пред нейните прояви, отколкото бяха изпитали от пристигането на експедицията до този момент.
Само капитан Блъд запази хладнокръвие, като сдържаше силната си мъка. Той си беше обещал, че преди да се раздели с господин Дьо Риварол, ще се разплати за всички дребни оскърбления и обиди, на които го беше подложил този отвратителен човек — доказал вече, че е и подлец.
— Трябва да ги преследваме — заяви той. — Да ги преследваме и да ги накажем.
В първия момент всички подеха този призив. След това хората размислиха, че само два от пиратските кораби са годни да плават в открито море и че те не могат да поберат всички, при това не бяха и добре снабдени с продукти за дълго пътуване. Екипажите на „Атропос“ и „Лахезис“ заедно със своите капитани Волверстон и Ибервил се отказаха от подобно намерение. В Картахена все още имаше скрито богатство. Те щяха да останат, докато поправят корабите, за да доизмъкнат каквото могат. Нека Блъд, Хагторп и хората, които плават с тях, вършат каквото намерят за добре.
Едва тогава капитан Блъд разбра прибързаността на своето предложение и когато се опита да го оттегли, малко остана да предизвика сбиване между двете групи. Междувременно платната на френските кораби на хоризонта ставаха все по-малки. Блъд изпадна в отчаяние. Ако тръгнеше в този момент, само един бог знаеше какво ще се случи на града, след като го остави в ръцете на хора в такова настроение. Но ако останеше, това щеше да означава само, че неговите хора и хората на Хагторп ще се присъединят към разгулния грабеж и ще увеличат ужаса на неизбежните събития. Понеже той не успя да вземе решение, хората му и хората на Хагторп, които изгаряха от нетърпение да подгонят Дьо Риварол, решиха въпроса вместо него. Трябваше да се накаже мерзката постъпка и в същото време, щом третираха като неприятел френския командир, който сам най-подло бе нарушил техния съюз, можеха да спечелят огромно богатство.