— Английски кораб! — извика капитанът.
Той започна да оглежда морето, за да види победителя в тази битка, за която свидетелствуваха мрачната гледка и шумът, който бяха чули. Приближавайки се до потъващия кораб, пиратите различиха смътните очертания на три големи кораба, които се отправяха към Порт Роял, и съвсем естествено отначало заключиха, че те принадлежат към ямайската флота, а горящият кораб е пиратски, затова побързаха да приберат трите лодки, които се бяха отделили от пламтящия корпус. Но Пит, който разглеждаше през телескоп отдалечаващата се ескадра, забеляза някои неща, които можеше да види само окото на опитния моряк, и направи невероятно съобщение, че най-големият от трите кораба е „Викториьоз“ на Риварол.
Когато се приближиха до претоварените лодки, пиратските кораби прибраха платната си и легнаха в дрейф. Трябваше да се спасят и хората, които плуваха, хванати за разни части и отломки, с каквито беше осеяно морето.
Глава XXIX
НА СЛУЖБА ПРИ КРАЛ УИЛЯМ
Една от лодките се удари в борда на „Арабела“ и по стълбата се изкачи пръв слабичък, нисък джентълмен, облечен елегантно в куртка от тъмночервена коприна, обшита със злато; неговото смръщено, жълтеникаво лице беше обкръжено от голяма черна перука. Скъпите му модни дрехи не бяха пострадали от преживяното приключение и той се държеше с непринудената увереност на човек с високо положение. Съвсем ясно беше, че не е пират. По петите го следваше един мъж, който беше точната му противоположност по всички физически качества освен по възраст. Той беше едър, силен, с пълно, кръгло загоряло лице; устата му издаваше чувство за хумор, а сините му очи бляскаха весело. Беше добре облечен, без излишни украшения и имаше вид на човек, свикнал да командува.
Когато нисичкият джентълмен пристъпи от стълбата на средната палуба, където капитан Блъд беше отишъл да го посрещне, острият поглед на неговите тъмни очи огледа бързо нестройните редици на събралия се екипаж на „Арабела“.
— Ама че дяволска работа, къде ли се намирам сега? — попита той с раздразнение. — Англичанин ли сте, какъв сте, дявол да ви вземе?
— Имам честта да бъда ирландец, сър. Името ми е Блъд — капитан Питър Блъд, а това е моят кораб „Арабела“, който е изцяло на вашите услуги.
— Блъд! — извика пискливо дребният човечец. — Проклятие! Пират! — Той се извърна към гиганта зад себе си. — Чувате ли, Ван дер Койлън. Пират! Проклет да съм, ако не сме попаднали от Сцила на Харибда!
— Така? — попита спътникът му с гърлен глас и като почувствува веселата страна на положението, се засмя. — Това много интересен приклюшение!
— Дявол да го вземе! За какво се смеете, делфин такъв? — задави се червената куртка. — Хубав разказ за разправяне в родината! Адмирал Ван дер Койлън най-напред загубва флотата си през нощта, след това французите потапят флагманския кораб под краката му и накрая бива заловен от някакъв пират. Радвам се, че намирате на какво да се смеете. Наказан съм заради греховете си да бъда с вас, но проклет да бъда, ако намирам нещо смешно!
— Позволете ми да забележа, че тук има някакво недоразумение — намеси се спокойно Блъд. — Вие не сте взети в плен, джентълмени, а спасени. Когато го разберете, може би ще ви дойде на ум да поблагодарите за гостоприемството, което ви предлагам. Вярно, че е твърде скромно, но това е най-доброто, с което разполагам.
Разяреният малък джентълмен се вгледа в него.
— Дявол да го вземе! Нима си позволявате и да бъдете ироничен? — каза той неодобрително и вероятно за да прекрати по-нататъшните подигравки, се представи: — Аз съм лорд Уилоби, назначен от крал Уилям за генерален губернатор на владенията му в Карибско море, а това е Ван дер Койлън, командуващ кралската флота в Карибско море, която в момента се е загубила някъде из тези проклети води.
— Крал Уилям ли? — попита с учудване Блъд и забеляза, че Пит и Дайк, които стояха зад него, се приближиха не по-малко учудени. — Кой е този крал Уилям и на коя страна е крал?
— Какво е това? — Изумен, лорд Уилоби се взря втренчено в него. Накрая каза: — Говоря за негово величество крал Уилям III — Уилям Орански, който заедно с кралица Мери управлява Англия в течение на повече от два месеца.
Последва моментно мълчание, докато Блъд разбере пълния смисъл на това, което беше чул.
— Искате да кажете, сър, че в Англия хората са въстанали и са изритали негодника Джеймз и неговата банда главорези?
Адмирал Ван дер Койлън сръга негова светлост и сините му очи блеснаха весело.
— Аз мисла, много правилна политишески възглед има — изръмжа той.