Негова светлост се усмихна и по изсушените му бузи се появиха дълбоки бръчки.
— Боже милостиви! Нищо ли не сте чули? Къде, по дяволите, сте били?
— През последните три месеца бяхме отрязани от света — каза Блъд.
— Проклятие! Явно, че е било така. А през тези три месеца светът претърпя доста промени.
И Уилоби разказа накратко за тези промени. Крал Джеймз беше избягал във Франция и живееше под покровителството на крал Людовик, поради което, както и поради някои други причини, Англия се присъединила към съюза против Франция и в момента двете държави се намираха във война. Затова тази сутрин флагманският кораб на холандския адмирал беше нападнат от флотата на господин Дьо Риварол, което показваше, че по пътя от Картахена французинът е срещнал някой кораб и е научил тези новини.
След това капитан Блъд повтори уверенията си, че на неговия кораб към тях ще се отнасят с необходимото уважение, и заведе генералния губернатор и адмирала в своята каюта. Междувременно спасителните работи продължаваха. Получените новини развълнуваха капитана. Щом крал Джеймз беше детрониран и изгонен от страната, това поставяше край на неговото незаконно положение заради участието, което му приписваха в опита да бъде свален тиранът. Ставаше възможно да се върне в родината си и отново да започне мирния живот, така трагично прекъснат преди четири години. Откриващите се пред него възможности го замаяха. Беше така дълбоко обзет от тези мисли и така силно развълнуван, че трябваше да изкаже пред някого чувствата си. Беседвайки с проницателния малък джентълмен, който през цялото време го наблюдаваше, Блъд разказа повече неща за себе си, отколкото бе имал намерение да разкрива.
— Вървете в родината, щом искате — рече негова светлост, когато Блъд млъкна. — Можете да бъдете сигурен, че никой няма да ви преследва заради пиратската ви дейност, особено като се има предвид причината, която ви е принудила да се отдадете на подобни занимания. Но защо да бързате? Ние сме слушали за вас, разбира се, и знаем на какво сте способен в морето. Представя ви се великолепен случай, щом заявявате, че ви е омръзнало пиратството. Ако решите да служите на крал Уилям тук през време на тази война, вашето познаване на Карибско море ви прави твърде ценен служител за правителството на негово величество и вие ще се убедите, че то няма да се покаже неблагодарно. Помислете си по този въпрос. Дявол да го вземе, сър, повтарям ви: дава ви се великолепна възможност.
— Тази възможност ми дава ваша светлост — поправи го Блъд. — Много ви благодаря. Но в момента, трябва да призная, не мога да мисля за нищо друго освен за това важно събитие. То изменя лицето на света. Трябва да свикна с новото положение на света, преди да определя собственото си място в него.
Пит влезе в каютата, за да докладва, че спасителните работи са приключени и прибраните хора — около четиридесет и пет души всичко — се намират на двата пиратски кораба. Той попита какви заповеди ще му бъдат дадени. Блъд се изправи.
— Толкова съм улисан със собствените си грижи, че забравих за вашите, ваша светлост. Предполагам, че ще пожелаете да ви сваля в Порт Роял.
— Порт Роял ли? — Малкият човечец гневно се размърда на стола. Накрая той осведоми капитан Блъд, че предната вечер бяха слезли в Порт Роял, но открили, че губернаторът отсъствува.
— Тръгнал да гони пиратите в Тортуга и взел цялата флота със себе си.
Блъд го погледна изненадано и се засмя.
— Предполагам, че е тръгнал, преди да научи за промяната на правителството и войната с Франция?
— Съвсем не — озъби се Уилоби. — Преди да тръгне, е бил уведомен и за двете събития, както и за моето пристигане.
— О, това е невъзможно.
— И аз мислех така. Но бях осведомен от някакъв си майор Мелърд, когото намерих да управлява Порт Роял в отсъствието на този глупак.
— Трябва да е луд, за да напусне поста си в подобен момент! — изрази удивлението си Блъд.
— И си припомнете, че е взел със себе си цялата флота, като оставил града беззащитен в случай на нападение от страна на французите. Ето какъв губернатор е смятало предишното правителство за подходящ; това е характерно за негодното им управление, дявол да го вземе! Оставя Порт Роял напълно беззащитен, пазен само от една стара крепост, която може да бъде срината в течение на един час. Проклет да съм! Това е просто невероятно!
Усмивката изчезна от лицето на Блъд.
— Знае ли Риварол тези неща? — попита той рязко.
Отговори му холандският адмирал:
— Щеше там ходи, ако не знае? Господин Дьо Риварол взема няколко наши хора в плен. Моше би развързва на тях език да казват. Този е прекрасна възможност.