Негова светлост изръмжа като когуар:
— Ако се случи нещо благодарение на това, че е напуснал поста си, този негодяй Бишоп ще отговаря с главата си. Ако го е направил нарочно? Може би не е толкова глупав, а е предател? Ами ако е решил по този начин да служи на крал Джеймз, от когото е получил своя пост?
Капитан Блъд прояви великодушие.
— Едва ли. Бил е подтикван от жажда за мъст. Тръгнал е да ме залови мене, ваша светлост. Но си мисля, че докато той се занимава с това, ще е най-добре аз да се погрижа да запазя Ямайка за крал Уилям. — Той се засмя много по-весело, отколкото се бе смял през последните два месеца.
— Вземи курс към Порт Роял, Джереми, и да побързаме. Все още ще имаме възможност да станем квит с господин Дьо Риварол и в същото време да оправим някои стари сметки.
Лорд Уилоби и адмиралът скочиха.
— Проклятие! Та вие нямате достатъчно сили! — извика негова светлост. — Всеки от френските кораби се равнява на вашите два.
— По оръдия — да! — рече Блъд и се усмихна. — Но в тези работи има и други важни фактори. Ако ваша светлост иска да види как трябва да се проведе една истинска морска битка, сега ще имате прекрасна възможност.
Двамата мъже се вгледаха в него.
— Но те имат голямо предимство пред нас — настоя негова светлост.
— Това невъзможно — каза Ван дер Койлън и поклати огромната си глава. — Добро водене кораби много вашно. Но оръдия са си оръдия.
— Ако не успея да го разгромя, ще мога да потопя собствените си кораби в пролива и ще го блокирам в залива, докато се върне Бишоп с ескадрата си или пристигне вашата флота.
— А каква е ползата от това? — попита Уилоби.
— Точно това исках да ви кажа. Като се вземе предвид какво носи на борда си, Риварол е глупак да поема подобни рискове. В трюмовете си той има съкровище на стойност четиридесет милиона ливри; взе го при ограбването на Картахена. — При споменаването на тази колосална сума двамата мъже подскочиха. — Дьо Риварол е отишъл с плячката в Порт Роял. Независимо дали ще ме победи, или не, той няма да излезе с нея оттам. Рано или късно това съкровище ще попадне в хазната на крал Уилям, след като, да кажем, една пета част бъде изплатена на моите пирати. Съгласни ли сме, лорд Уилоби?
Негова светлост отметна облака дантели от нежната си бяла ръка и му я подаде.
— Капитан Блъд, откривам, че вие сте велик човек — рече той.
— Наистина, ваша светлост има твърде добро зрение, щом е успял да забележи такова нещо — засмя се капитанът.
— Добре! Добре! Но как направи това? — изръмжа Ван дер Койлън.
— Елате на палубата и ще ви го демонстрирам още преди да се е свършил денят.
Глава XXX
ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ НА „АРАБЕЛА“
— Какво шакате, приятел? — изръмжа Ван дер Койлън.
— Да, какво чакате, за бога! — повтори рязко Уилоби. Беше следобед на същия ден. Двата пиратски кораба се поклащаха леко, с лениво отпуснати платна, защитени от вятъра благодарение на дългата ивица земя, която образуваше голямото естествено пристанище на Порт Роял. Корабите се намираха на по-малко от миля от водещия към него пролив, който се отбраняваше от крепостта. Още преди два часа те се бяха промъкнали до сегашното си място, без да ги забележат от града и от корабите на господин Дьо Риварол, и през цялото това време въздухът беше изпълнен от гърма на морски и земни оръдия, което означаваше, че между Французите и защитниците на града се води бой.
Дългото изчакване и бездействие се отразиха зле върху нервите на лорд Уилоби и Ван дер Койлън.
— Обещахте да показвате на нас някой хубав неща. Къде този хубав неща? — попита адмиралът.
Блъд се извърна и се усмихна уверено. Беше облечен за бой, в ризница от черна стомана.
— Няма да подлагам търпението ви на изпитание много дълго време. Вече се забелязва отслабване на огъня. Ето какво е положението: нищо не може да се спечели с прибързване, а с изчакване — доста. Надявам се да ви убедя в това.
Лорд Уилоби го погледна подозрително.
— Мислите, че междувременно може да се върне Бишоп или да се появи флотата на адмирал Ван дер Койлън?
— Не мисля нищо подобно. Мисля, че в битката с крепостта господин Дьо Риварол, когото познавам като неопитен човек, ще претърпи известни повреди, които ще намалят неговото превъзходство. Ще има достатъчно време да се намесим, когато крепостта изстреля последното си ядро.
— Да, да! — Рязкото одобрение се разнесе като кашлица от устата на дребния генерален губернатор. — Разбирам целта ви и вярвам, че сте напълно прав. Притежавате качества на талантлив командир, капитан Блъд. Моля да ме извините, загдето не ви разбрах по-рано.