— Много любезно от ваша страна. Виждате ли, аз имам известен опит в действия от подобен род и въпреки че съм готов да поема всеки необходим риск, никога не поемам излишни рискове… Но… — Той замлъкна и се ослуша. — Да, бил съм прав. Силата на огъня намалява. Това означава край на съпротивата на Мелърд в крепостта. ЕЙ, Джереми!
Той се наведе над украсения с резба парапет и даде няколко резки разпореждания. Боцманът започна да свири пронизително и миг след това привидно задрямалият кораб се изпълни с живот. По палубата затупаха краката на моряците, чу се шум от скърцащите скрипци и вдигането на платната. Кормилото беше завъртяно и само миг след това те вече плаваха, а „Елизабет“ вървеше след тях, изпълвайки получените от „Арабела“ заповеди. В същото време Огл, главният канонир, беше повикан при Блъд и получаваше неговите последни указания, преди да се спусне на оръдейната палуба.
След четвърт час те заобиколиха носа, приближиха се до пристанището, и се появиха внезапно на оръдеен изстрел разстояние пред трите кораба на Дьо Риварол.
Те видяха на мястото на крепостта димяща купчина развалини и победоносните французи с развети знамена на мачтите да се отправят напред, за да завземат богатия град, след като бяха унищожили отбраната му.
Блъд разгледа френските кораби и се засмя. „Викториьоз“ и „Медуза“ не бяха претърпели особени повреди, но третият кораб, „Балейн“70, се накланяше силно наляво, за да държи над водата огромната дупка в дясната страна на корпуса си; той беше излязъл от строя.
— Виждате ли? — извика Блъд на Ван дер Койлън и без да дочака одобрителното изръмжаване на холандеца, заповяда: — Кормилото пълен ляв!
Видът на големия червен кораб с позлатен нос и отворени оръдейни отверстия, който се извръщаше със страна към французите, сигурно е възпрял ликуването на Дьо Риварол. Но преди баронът да успее да издаде някаква заповед, преди дори да успее да реши каква заповед да издаде, върху него се изсипа цял вулкан от огън и метал и палубата му беше пометена от страничния залп. „Арабела“ продължи пътя си и освободи място за „Елизабет“, който извърши същата маневра. После, докато французите стояха объркани, обхванати от причинената от неочакваното нападение паника, „Арабела“ изви и се върна по същия път, като даде втори залп с оръдията от левия си борд. Още един залп беше изстрелян от „Елизабет“ и след това тръбачът на „Арабела“ затръби над водата сигнал, който веднага беше разбран от Хагторп.
— Напред, Джереми! — извика Блъд. — Право в тях, преди да са се опомнили. Внимание! Пригответе се за абордаж! Хейтън… куките! Кажете на канонира на носовите оръдия да стреля колкото може по-бързо.
Той махна своята украсена с пера шапка и покри главата си с шлем, донесен от един негър. Смяташе лично да води абордажа. Обясни накратко на двамата си гости:
— Абордажът е единствената ни възможност за победа. Противникът има много повече оръдия от нас.
Много скоро това беше напълно потвърдено. Французите се бяха опомнили най-после и двата кораба се извърнаха със страните си към „Арабела“, който беше по-близо и по-голям от двамата противници и поради това представляваше по-непосредствена опасност; почти едновременно изстреляха залпове по него.
За разлика от пиратите, които стреляха, за да нанесат поражение на противника по палубите, французите стреляха ниско, за да разрушат корпуса на нападателя. „Арабела“ се поклащаше и тръпнеше под ужасяващата сила на залповете, въпреки че Пит се мъчеше да води кораба към французите с такъв курс, че да представлява съвършено малка цел. За миг „Арабела“ сякаш се поколеба и след това отново се втурна напред. Носът му беше превърнат в трески, предната му част разрушена, а малко над ватерлинията зееше огромна дупка. За да не загребва корабът вода, Блъд нареди веднага да бъдат изхвърлени предните оръдия, котвите, бъчонките с вода и всички движими вещи.
Междувременно французите завиха и посрещнаха „Елизабет“ по същия начин. При слаб попътен вятър „Арабела“ се опитваше да се приближи до своя противник и да се вкопчи в него. Но преди да постигне целта си, „Викториьоз“ успя да напълни отново оръдията на десния си борд и изстреля от упор нов страничен залп по „Арабела“. Сред гърма на оръдията, шума от строшено дърво и виковете на ранените полуразрушеният кораб се наведе напред, после назад, потъна в облака дим, който скри французите, и точно тогава Хейтън извика, че носът на „Арабела“ потъва.
Сърцето на Блъд спря да бие. Точно в този момент на отчаяние златистосиният корпус на „Викториьоз“ се показа през дима. Но дори когато зърна тази насърчителна гледка, Блъд разбра, че тяхното напредване е твърде забавено вече и става все по-бавно с всеки изминал миг. Щяха да потънат, преди да стигнат неприятелския кораб.