Докато стоеше сред развалините в средната палуба на „Викториьоз“, зад гърба му се раздаде глас:
— Струва ми се, капитан Блъд, че трябва да ви се извиня за втори път. Никога досега не съм виждал невъзможното да се претворява в действителност благодарение на находчивост и храброст. Не съм мислил, че поражението може така блестящо да бъде превърнато в победа.
Блъд се извърна и лорд Уилоби едва сега видя каква ужасна гледка представляваше капитанът. Шлема му го нямаше, ризницата беше нащърбена от удари, десният ръкав висеше на парцали около голата му ръка. Целият беше опръскан с кръв, а от една рана на главата му течеше тъничка алена струйка, която беше сплъстила косата и размесвайки се с мръсотията по лицето му, го правеше неузнаваем.
Но от тази ужасна маска поглеждаха две живи очи, които бяха неестествено бляскави, и по бузите му, оставяйки следи през мръсотията, се стичаха сълзи.
Глава XXXI
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГУБЕРНАТОРЪТ
Когато се преброиха, се разбра, че от триста и двадесетте пирати, които напуснаха Картахена с капитан Блъд, едва стотина души бяха оцелели и напълно здрави. Победата струваше твърде скъпо. „Елизабет“ беше пострадал толкова тежко, че беше съмнително дали ще може да се поправи, за да излезе отново в открито море, а Хагторп, който така храбро командуваше своя кораб в този последен бой, беше вече мъртъв. От друга страна, при една равносметка се виждаше, че пиратите на Блъд с много по-малко сили, благодарение на изкуството си и на своята отчаяна храброст, спасиха Ямайка от бомбардировка и грабеж, като взеха в полза на крал Уилям флотата на господин Дьо Риварол и прекрасното съкровище.
Изгубената флота на Ван дер Койлън, която се състоеше от девет кораба, пристигна и хвърли котва в пристанището на Порт Роял едва вечерта на следния ден. Тогава холандските и английските офицери бяха запознати с мнението на своя адмирал по отношение на собствената им стойност.
Шест от тези кораби започнаха веднага да се готвят за отплаване. Имаше и други колонии, които новият генерален губернатор трябваше да посети, и лорд Уилоби бързаше за Антилските острови.
— А в същото време — оплака се той на адмирала — тука ме задържа отсъствието на този глупак вицегубернатора.
— Така? — каза Ван дер Койлън. — Но защо вас да задържа?
— За да накажа това псе както заслужава, и да назнача на негово място достоен човек, който ще знае какво изисква дългът му и ще има необходимите качества да изпълни тези изисквания.
— Аха! Но не е необходим вие да остава. А междувременно французи ще хвърли око на Барбадос, който не добре защитен. Ето ви тука тошно шовек, който ви трябва. Този няма да се нуждае от указания. Той знае по-добре от вас и мене как да осигурява безопасност на Порт Роял.
— Блъд ли имате предвид?
— О, да! Нима има по-подходящо шовек? Виждахте какво може да направи.
— Значи и вие мислите така, а? Проклятие! Наистина защо пък не? Той е много по-добър от Морган, а Морган е бил губернатор.
Изпратиха да повикат Блъд. Той дойде жизнерадостен и елегантен, понеже се беше възползувал от възможностите на Порт Роял, за да приведе в порядък външния си вид. Блъд беше поразен, когато лорд Уилоби му съобщи за честта, която му се оказва. Това надминаваше всичките му мечти и той бе обзет от съмнения дали има достатъчно способности да се справи с такъв отговорен пост.
— По дяволите! — избухна Уилоби. — Щях ли да ви го предлагам, ако не бях уверен във вашите способности? Ако това е единственото ви възражение…
— Не е само то, ваша светлост. Мечтаех да се завърна в родината. Затъжил съм се за зелените поля на Англия. — Той въздъхна. — Овощните градини на Съмърсет са потънали в ябълкови цветове.
— Ябълкови цветове! — Гласът на негова светлост се извиси и пресекна. — Какво, дявол да го вземе?… Ябълкови цветове! — Той погледна към Ван дер Койлън.
Адмиралът вдигна вежди и облиза дебелите си устни. Очите му блеснаха весело сред огромното лице.
— Така! — каза той. — Много поетишно! Негова светлост се извърна към капитан Блъд.
— Имате минало, което трябва да изкупите, драги ми! — упрекна го той. — Признавам, че вече направихте нещо в това направление и показахте не малко способности. Затова ви предлагам от името на негово величество да станете губернатор на Ямайка — защото, според мене, вие сте най-подходящият човек за този пост.