— Аз… аз… майор Мелърд току-що ми съобщи…
— Майор Мелърд е превишил правата си — прекъсна я Блъд и поради усилията да контролира гласа си думите му прозвучаха рязко и неестествено високо.
Блъд забеляза, че тя потрепна и се спря, затова побърза да я успокои:
— Напразно се тревожите, мис Бишоп. Каквито и да са отношенията между мен и вашия чичо, можете да бъдете сигурна, че няма да последвам неговия пример. Няма да се възползувам от служебното си положение, за да разчиствам лични сметки. Точно обратното, ще злоупотребя с властта си, за да го защитя. Лорд Уилоби ми препоръча да се отнеса към него без никакво снизхождение. Намерението ми е да го пратя обратно в плантациите му на Барбадос.
Арабела пристъпи бързо напред.
— Аз… аз… се радвам, че ще постъпите така. Радвам се преди всичко за вас. — Тя му протегна ръка.
Той огледа критично ръката й и се поклони над нея.
— Няма да си позволя да я стисна с ръката на крадец и пират — каза той горчиво.
— Вие вече не сте такъв — отвърна тя и се опита да се усмихне.
— Само че не на вас съм задължен за това — отвърна Блъд. — На тази тема, струва ми се, няма какво повече да говорим. Мога да ви уверя още, че лорд Джулиън Уейд, също няма защо да се страхува от мене. Надявам се подобна гаранция да ви успокои.
— Заради вас — да. Но само заради вас. Не бих искала да извършите нищо долно или нечестно.
— Въпреки че съм крадец и пират?
Тя стисна ръце и направи жест на отчаяние и нетърпение.
— Никога ли няма да ми простите тези думи?
— Трябва да призная, че ми е твърде трудно. Но какво значение има?
Чистите й кестеняви очи се вгледаха замислено в него и тя отново му протегна ръка.
— Аз си отивам, капитан Блъд. Понеже сте така великодушен спрямо чичо ми, ще се завърна с него на Барбадос. Предполагам, че никога вече няма да се срещнем. Дали не е възможно да се разделим като приятели? Знам, че в миналото бях несправедлива към вас. И ви казах, че съжалявам за това. Няма ли да се ръкуваме за сбогом?
Той сякаш се разбуди и отърси от себе си нарочно възприетото рязко държание. Пое предложената му ръка, задържа я в своята, загледа се в Арабела замислено, с мрачен и тъжен поглед, и попита:
— Вие се връщате в Барбадос? Лорд Джулиън ще дойде ли с вас?
— Защо ме питате? — Тя го погледна безстрашно.
— Той ви предаде моето поръчение, нали? Или може би е объркал нещо?
— Не. Не е объркал нищо. Предаде ми го с вашите собствени думи. Бях трогната. Видях съвършено ясно своята грешка и несправедливостта, която съм проявила към вас. И сега ви го казвам напълно разкаяна. Съдила съм твърде строго за нещо, което изобщо не подлежи на присъда.
Блъд продължаваше да държи ръката й в своята.
— А лорд Джулиън? — попита той и сапфиреносините му очи се вгледаха в нейните.
— Предполагам, че лорд Джулиън ще се завърне в Англия. Тука няма вече какво да прави.
— Но не ви ли помоли да заминете с него?
— Да, помоли ме — и аз ви прощавам този неуместен въпрос. В него се пробуди безумна надежда.
— А вие? Слава на бога, да не би да искате да кажете, че сте отказали да му станете жена, когато…
— О? Вие сте невъзможен! — Тя освободи ръката си и се отдръпна от него. — Не трябваше да идвам… Сбогом!
Арабела забърза към вратата. Той скочи след нея и я хвана. Лицето й пламна и очите й се забиха като кинжали в неговите.
— Струва ми се, че постъпвате като пират! Пуснете ме!
— Арабела! — извика той умолително. — Наистина ли? Трябва ли да те пусна? Трябва ли да те оставя да си отидеш и никога вече да не те видя? Или ще останеш и ще направиш поносимо изгнаничеството, докато дойде време да се завърнем заедно в родината? Уф, сега пък се разплака! Какво казах, че се разплака, любима!
— Струваше ми се… че никога няма да го кажеш — присмя му се тя през сълзи.
— Да, но виждаш ли, тук беше лорд Джулиън, красив, знатен…
— За мене никога не е съществувал никой друг освен тебе, Питър.
Разбира се, след всичко това те имаха много неща да си казват и седнаха да си ги разправят, а времето летеше и губернаторът Блъд забрави задълженията си. Най-после беше намерил своето родно огнище. Неговата одисея завърши.
Междувременно флотата на полковник Бишоп беше хвърлила котва и разстроеният полковник стъпи на пристана, за да бъде разстроен още повече. Съпровождаше го лорд Джулиън Уейд.
На брега се беше строил, за да го посрещне, отред морска полиция, а пред отреда стояха майор Мелърд и две други лица, които вицегубернаторът не познаваше; единият беше дребен и елегантен, а другият — едър и силен.