Мистър Поликсфен, който независимо от положението си на прокурор дълбоко в сърцето си беше на страната на вигите, бе чут от един съдебен заседател да казва тихо на ухото на своя колега адвокат:
— Бога ми, този мургав мошеник здравата подплаши негова светлост. Жалко, че ще го обесят. Човек, който може да уплаши Джефрис, би отишъл далече.
Глава IV
ТЪРГОВИЯ С ХОРА
Мистър Поликсфен беше едновременно прав и неправ — нещо, което се случва много по-често, отколкото се предполага.
Беше прав в безучастната си преценка, че човек, чието държание и думи могат да накарат деспот като Джефрис да загуби самообладание, би могъл чрез силата на своя характер да си отреди завидна съдба. Но не беше прав, въпреки че имаше основание за това, да счита обесването на Питър Блъд за неизбежно.
Казах вече, че нещастията, които се стовариха върху Питър Блъд в резултат на посещението му във фермата Оглторп, включваха в себе си, макар той да не можеше да го схване, две причини да бъде благодарен: първо, че изобщо бе съден, и второ, че бе съден на деветнадесети септември. До осемнадесети септември присъдите се привеждаха веднага в изпълнение. Но сутринта на деветнадесети септември в Тонтън пристигна куриер от държавния секретар лорд Съндерланд с писмо до лорд Джефрис, в което му известяваше, че негово величество е благоволил да нареди хиляда и сто души бунтовници да бъдат изпратени в някои от южните плантации на негово величество в Ямайка, Барбадос или Подветрените острови.
Не трябва да се предполага, че това нареждане е било продиктувано от милосърдие. Лорд Чърчил16 беше абсолютно прав, когато казваше, че сърцето на краля е по-твърдо от мрамор. Разбира се, че масовите екзекуции причиняват непоправими загуби на ценен човешки материал. Плантациите се нуждаеха от роби — там здрав, силен мъж струваше от десет до петнадесет лири. А в двореца имаше много благородници, които имаха основание да изявяват претенции към щедростта на краля. И ето че се откри евтин и лесен начин за задоволяване на тези претенции. Част от осъдените метежници можеха да бъдат отделени и подарени на тези джентълмени, като те постъпят с тях, както им бъде по-изгодно.
Писмото на лорд Съндерланд дава точни подробности за кралската щедрост в плът и кръв. Хиляда затворници трябваше да бъдат раздадени на осем души придворни, а в послеписа се казваше, че други сто души трябва да се държат на разположение на кралицата. Тези затворници трябваше да бъдат веднага превозени до южните плантации на негово величество и след период от десет години щеше да им бъде върната свободата. Лицата, на които щяха да бъдат предадени, трябваше да осигурят незабавния им превоз.
От секретаря на лорд Джефрис знаем как нея нощ върховният съдия в пристъпи на пиянско безумие яростно нападал неуместното милосърдие на негово величество. Знаем също, че се е опитал с писмо да убеди краля да преразгледа решението си. Но Джеймз отказа да го промени. Той не само извличаше косвена облага от това си решение, но и получаваше удовлетворение от така характерното за него милосърдие. Знаеше, че спасявайки живота на тези хора по такъв начин, е все едно да ги превърне в живи мъртъвци. Много от тях щяха да загинат от ужасите на робството по островите на Карибско море, а останалите живи щяха да им завиждат.
Така се случи, че Питър Блъд заедно с Джереми Пит и Андрю Бейнс, вместо да бъдат обесени, разпънати и разкъсани на части, както гласяха присъдите им, бяха закарани в Бристол и натоварени заедно с други петдесет души на кораба „Джъмейка мърчънт“17. Благодарение на струпването им в тесни помещения, недохранването и лошата вода за пиене сред тях избухна болест, от която умряха единадесет души. В тяхното число беше и нещастният фермер от Оглторп, жестоко откъснат от тихия си дом сред ароматните ябълкови дървета само защото бе показал състрадание.
Ако не се беше намесил Питър Блъд, смъртността щеше да бъде още по-висока. В началото капитанът на „Джъмейка мърчънт“ бе отвърнал с ругатни и заплахи на протестите на доктора, загдето позволява да умират хората по такъв начин, и на молбата да му разрешат да използува лекарствата от медицинския шкаф на кораба и да се погрижи за болните. Но твърде скоро капитан Гарднър разбра, че може да го държат отговорен за тежките загуби на човешка стока, и поради това, макар и със закъснение, бе доволен да се възползува от професионалните познания на Питър Блъд. Докторът се захвана с усърдие и жар за работа и благодарение на своите усилия и на подобрените условия успя да спре разпространението на болестта.