След това капитанът пристъпи към шкафа за бельо и разтвори едното крило на масивната му врата. Хвана за яката на куртката прегънатия на две момък и го измъкна навън.
— По дяволите! А този кой е? – попита той. — Да не би и той да е благородник?
Мистър Блъд си представи бесилките, за които бе споменал капитан Хобарт. Представи си също как нещастният корабен капитан щеше да украси някоя от тях, окачен на бесило без съд, на мястото на другата жертва, която се бе измъкнала под носа на капитана. Блъд веднага измисли не само титла, но и цяло семейство за младия бунтовник.
— Точно така. Това е виконт Пит, първи, братовчед на сър Томас Вернън, който е женен за онази повлекана Мол Кърк, сестрата на вашия полковник и бивша придворна дама на жената на крал Джеймз.
И капитанът, и пленникът зяпнаха от почуда. Но докато след това младият Пит скромно замълча, капитанът изруга отвратително и се вгледа отново в пленника си.
— Лъже, нали? — попита той, като хвана момъка за рамото и свирепо се вгледа в лицето му. — Господ ми е свидетел, този човек ми се подиграва!
— Щом сте убеден в това — каза Блъд, — обесете го и ще видите какво ще ви се случи.
Драгунът се вгледа свирепо в доктора и след това в пленника си.
— Уф! — Той тикна момъка в ръцете на войниците. — Закарайте го в Бриджуотър. Вържете и този. — Той посочи Бейнс. — Ще му покажем как се укриват метежници.
Настъпи моментна бъркотия. Бейнс се бореше в ръцете на войниците и протестираше високо. Ужасените жени надаваха писъци, но бяха принудени да утихнат от още по-голям ужас. Капитанът отиде при тях и хвана момичето за раменете. То беше красиво същество със златиста коса и сини очи, които гледаха с молба право в лицето на драгуна. Неговият поглед пламна, хвана брадичката й с ръка и я накара да потръпне от бруталната му целувка.
— Това е за залог — каза той, като се усмихваше мрачно. — Нека това те успокои, малка бунтовнице, докато се разправя с тези мошеници.
Той се отдръпна от нея и я остави отмаляла и трепереща в ръцете на нещастната й майка. Войниците се подсмиваха и чакаха заповеди, а двама та пленници бяха вече здраво свързани.
— Отведете ги. Корнет14 Дрейк ще отговаря за тях. — Пламналия му поглед отново се спря на треперещото момиче. — Аз ще остана още малко… да претърся добре това място. Може да има укрити още метежници.
И сякаш си спомни за нещо и добави:
— Вземете и този момък с вас. — Той посочи към мистър Блъд. — Тръгвай!
Мистър Блъд бе изтръгнат от мислите си. Тъкмо преценяваше възможността да извърши върху капитан Хобарт една благотворна операция с ланцета, който се намираше между инструментите в неговата чанта. Операцията щеше да бъде благотворна за човечеството, разбира се. Независимо от това драгунът страдаше от пълнокръвие и пускането на малко кръв би му подействувало добре. Ала трудно беше да се намери удобен случай. Тъкмо се чудеше дали не би могъл да привлече капитана настрана с някоя история за скрито съкровище, когато това ненавременно прекъсване сложи край на интересните му замисли.
Той се опита да спечели време.
— Правилно, така ще ми бъде много удобно — каза той. — Защото и аз отивам в Бриджуотър и ако не ме бяхте задържали, сега щях да съм на път.
— Само че местоназначението ви в Бриджуотър сега ще бъде затворът.
— Охо! Сигурно се шегувате!
— Ако предпочитате, все ще се намери някоя бесилка и за вас. Става въпрос само дали ще увиснете сега, или по-късно.
Грубите войнишки ръце хванаха мистър Блъд, а прекрасният му ланцет остана в чантичката на масата. Той се освободи от ръцете на войниците, защото беше силен и гъвкав, но те веднага се нахвърлиха отново върху него и го свалиха. Притиснаха го към земята и завързаха ръцете зад гърба му, а след това отново го изправиха грубо на крака.
— Отведете го — каза кратко Хобарт и се извърна да даде нареждания на другите драгуни, които чакаха. — Претърсете къщата от зимника до тавана и след това ми докладвайте тука.
Войниците излязоха през вратата, която водеше към вътрешността на къщата. Мистър Блъд бе изтикан от пазачите си в двора, а там чакаха вече Пит и Бейнс. От прага на хола той изгледа капитан Хобарт с пламнал поглед. На устните му затрептя заплахата за това, което би сторил на капитана, ако оцелее от сегашните събития. Но навреме се опомни, че ако произнесе сега тази заплаха, може да унищожи надеждата си да остане жив и да я изпълни. Защото в днешния ден хората на краля бяха господари в западната част на Англия, смятаха тази територия за неприятелска и като победители трябваше да я подложат на най-големите ужаси на войната. В този момент простият кавалерийски капитан властвуваше над живота и смъртта.