Под ябълковите дървета мистър Блъд и неговите другари по нещастие бяха привързани към стремената на войнишките седла. След това по отривистата команда на корнет Дрейк малката група тръгна към Бриджуотър. Когато потеглиха, ужасното предположение на мистър Блъд, че за драгуните това представлява завладяна неприятелска територия, получи пълно потвърждение. Из въздуха се носеше шум от разтрошени дъски, грохот на преобръщани и чупени мебели, викове и смях на груби мъже, които известяваха, че ловът на бунтовници беше само повод за грабеж и разрушение. Накрая над всички други шумове се разнесе писъкът на жена в страшна агония.
Бейнс се спря и се извърна с посивяло лице към дома си. Но въжето, привързано към стремето, го свали на земята и напълно безпомощен, той бе повлечен на няколко метра; войникът спря коня, изруга мръсно и го удари с плоското на сабята си.
Докато вървеше под отрупаните с плод ябълкови дървета в тази изпълнена с аромати, прекрасна юлска утрин, мистър Блъд разбра това, което отдавна бе предполагал — че хората са най-отвратителното творение на господа и че само глупакът би се занимавал с лечението на тези създания, заслужаващи унищожение.
Глава III
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Едва два месеца по-късно — на деветнадесети септември, ако искате да знаете точната дата — Питър Блъд застана пред съда, обвинен в държавна измяна. Ние знаем, че той беше невинен, но не трябва да се съмняваме, че по времето, когато му предявиха обвинението, той беше вече готов на такава измяна. Тези два месеца, прекарани при невъобразими, нечовешки условия в затвора, допринесоха Блъд да бъде обхванат от страстна ненавист към крал Джеймз и неговите представители. Самият факт, че бе запазил здрав разума си при тези условия, говореше за силата на неговия дух. Но колкото и ужасно да беше положението на този невинен човек, той трябваше да бъде благодарен по две причини. Първата, че въобще щеше да се яви пред съда, втората, че делото му се разглеждаше именно в този ден, а не в предишния. Същото това закъснение, което го дразнеше толкова много, представляваше — въпреки че той не го съзнаваше — единствената възможност да избегне бесилката.
Ако не беше благосклонността на съдбата, той можеше съвсем лесно да бъде един от тези, които бяха измъкнати безразборно от препълнения затвор в Бриджуотър още на сутринта след битката, за да бъдат обесени без съд на пазарния площад от кръвожадния полковник Кърк. Полковникът на танжирския полк бе обзет от страшно желание да умъртвява и би постъпил по същия начин с всички затворници, въпреки големия им брой, ако не беше енергичната намеса на Мюския епископ, който сложи край на тези незаконни екзекуции.
Дори при това положение само за първата седмица след седжмурската битка Кърк и Февършам успяха заедно да умъртвят повече от сто души, като разиграваха подобни на съдилища комедии. Трябваше им човешки материал за бесилките, с които бяха осеяли околността, и съвсем не ги беше грижа как щяха да си го доставят и колко невинни жертви щяха да погубят. Какво всъщност представляваше животът на някакъв си простак? Палачите бяха непрекъснато заети с въжетата, брадвите и котлите с вряла смола. Ще ви спестя подробностите на отвратителната картина. Нас ни интересува съдбата на Питър Блъд, а не съдбата на Монмътовите въстаници.
Той доживя да бъде включен в един от печалните конвои затворници, които, оковани двама по двама, бяха отведени от Бриджуотър в Тонтън. Тежко ранените, които не можеха да ходят, бяха безмилостно натъпкани с непревързани гноящи рани в разнебитени каруци. Много от тях имаха щастието да умрат по пътя. Когато Блъд настоя да упражни професионалните си способности за облекчаване на част от страданията им, той беше счетен за нахален и го заплашиха с камшик. Сега съжаляваше само, че не е участвувал във въстанието на Монмът. Това, разбира се, не беше логично, но не може да се очаква логичност от човек в неговото положение.
Негов другар по верига през целия кошмарен път беше същият Джереми Пит, който бе станал причина за сегашното му нещастие. След арестуването им младият корабен капитан бе станал негов близък приятел. Съвсем случайно бяха оковани заедно в претъпкания затвор, където едва не се задушиха от горещина и смрад през юли, август и септември.
В затвора се промъкваха откъслечни новини от външния свят. И може би някои биваха нарочно оставяни да проникнат в него. Една от тези новини беше вестта за екзекуцията на Монмът. Това причини дълбока скръб сред хората, които страдаха заради херцога и религиозната кауза, защищавана на думи от него. Мнозина отказваха изобщо да повярват. Пръсна се слух, че някакъв човек, който приличал на херцога, се бил пожертвувал вместо него и че Монмът е жив и отново ще се появи победоносно, за да освободи Цион и да воюва с Вавилон.