— Предполагам, че не е самият Бишоп — полувъпросително, полуутвърдително забеляза Волверстон.
— Не — каза Блъд, като прибра телескопа. — Не знам кой може да бъде.
— Ха! — възкликна с ирония и презрение Волверстон. — Въпреки своето нетърпение Бишоп не проявява голямо желание да дойде лично. Вече се е качвал на нашето корито и тогава ние го заставихме да поплува. Сигурно не е забравил и затова праща свой заместник.
Този заместник се оказа един енергичен, самонадеян офицер на име Калверли, наскоро дошъл от Англия. Държанието му показваше ясно, че е бил инструктиран подробно от полковник Бишоп как да се отнася с пиратите.
Той стъпи на палубата на „Арабела“ с надменен, суров и презрителен израз на лицето.
Блъд с кралската заповед в джоба беше застанал до лорд Джулиън и чакаше да посрещне пратеника. Капитан Калверли леко се изненада, когато видя пред себе си двама души, отличаващи се твърде много по своята външност от това, което бе очаквал. Но неговата надменност не намаля и той едва благоволи да хвърли поглед върху тълпата свирепи, полуголи хора, които стояха в полукръг зад Блъд и Уейд.
— Добър ден, сър — любезно го поздрави Блъд. — Имам честта да ви приветствувам на борда на „Арабела“. Името ми е Блъд — капитан Блъд на вашите услуги. Може би сте чували за мене.
Капитан Калверли Се вгледа навъсено в него. Веселостта на прочутия пират едва ли отговаряше на представата му за отчаян човек, принуден да се предаде позорно. По надменно стиснатите устни на офицера плъзна лека, кисела усмивка.
— Без съмнение ще можете да важничите колкото си искате на бесилката — каза той презрително. — Предполагам, че такъв е обичаят сред вашите кръгове. Междувременно, драги мой, на мене ми е нужна вашата капитулация, а не нахалството ви.
Капитан Блъд доби изненадан и огорчен вид. Обърна се към лорд Джулиън:
— Чувате ли? Чували ли сте някога подобно нещо? Не ви ли казах аз? Виждате сам, че младият джентълмен е изпаднал в заблуждение. Може би ще се избягнат неприятностите, ако ваша светлост обясни кой съм и какво е моето положение.
Лорд Джулиън пристъпи напред и се поклони небрежно и донякъде презрително на високомерния доскоро офицер, който сега беше съвършено объркан. Пит е наблюдавал тази сцена и ни разказва, че негова светлост е бил сериозен като поп при изпълнение на смъртна присъда чрез обесване. Но аз подозирам, че тази сериозност е била само маска и под нея лорд Джулиън е прикрил забавлението си.
— Имам честта да ви уведомя, сър — каза той надменно, — че капитан Блъд е офицер на кралска служба, за което свидетелствува заповедта с печата на лорд Съндерланд, държавен секретар на негово величество.
Лицето на капитан Калверли почервеня, а очите му се облещиха. Сред тълпата пирати се разнесоха възклицания, ругатни и смях, с които те изразяваха своето удоволствие от комедията. Калверли се загледа продължително и мълчаливо в лорд Джулиън и забеляза скъпите му, елегантни дрехи, спокойното му и уверено държание и студения му, отчетлив глас. Всичко това говореше, че принадлежи към висшето общество.
— А кой сте вие, дявол да ви вземе? — избухна той най-после.
Гласът на негова светлост стана още по-студен и отчужден.
— Не сте много добре възпитан, сър, това поне забелязах вече. Името ми е Уейд — лорд Джулиън Уейд. Аз съм посланик на негово величество из тези варварски краища и близък роднина на лорд Съндерланд. Полковник Бишоп е бил предизвестен за моето идване.
Внезапната промяна в държанието на Калверли при споменаване името на лорд Джулиън показа, че предизвестието е било получено и че той знае за това.
— Аз… аз вярвам, че полковникът е осведомен — отвърна Калверли, като тонът му изразяваше и съмнение, и подозрение. — Искам да кажа, че е бил известен за идването на лорд Джулиън Уейд. Но… но… на този кораб?… — Офицерът безпомощно махна с ръка и млъкна окончателно объркан.
— Аз пътувах на „Роял Мери“…
— Така ни беше съобщено и на нас.
— Ала „Роял Мери“ стана жертва на испанските пирати и може би нямаше въобще да стигна до Ямайка, ако не беше храбростта на капитан Блъд, който ме спаси.
Сред хаоса в мозъка на Калверли проникна лъч светлина.
— Виждам, разбирам.
— Ще ми позволите да се усъмня в това. — Гласът на негова светлост оставаше все така суров. — Но и това ще стане след време. Може би, ако капитан Блъд ви покаже заповедта на своето назначение, всички съмнения ще бъдат разсеяни и ще можем да продължим. Ще бъда доволен да стигна по-скоро в Порт Роял.