Капитан Блъд тикна пергамента право под облещените очи на Калверли. Офицерът внимателно го разгледа, особено печатите и подписа. Отдръпна се напълно озадачен и обезкуражен. Поклони се безпомощно.
— Трябва да се върна при полковник Бишоп за заповеди — съобщи той.
В този момент сред тълпата пирати се образува пътека и през нея мина мис Бишоп, придружена от своята прислужница мулатка. Капитан Блъд погледна през рамо и забеляза приближаването й.
— Понеже полковник Бишоп е с вас — каза той на Калверли, — може би ще се съгласите да съпроводите при него племенницата му. Мис Бишоп също беше на борда на „Роял Мери“ и аз я спасих едновременно с негова светлост. Тя ще може да запознае своя чичо с подробностите около това събитие и с положението в настоящия момент.
Капитан Калверли попадаше от една изненада в друга и нямаше какво друго да стори, освен да се поклони.
— А що се отнася до мене — подчерта лорд Джулиън, за да предотврати всякаква намеса от страна на пиратите в заминаването на мис Бишоп, — аз оставам на „Арабела“, докато стигнем в Порт Роял. Предайте моите привети на полковник Бишоп. Кажете му, че очаквам с нетърпение да се запозная с него.
Глава XXII
СВАДА
„Арабела“ стоеше на котва в голямото пристанище на Порт Роял, което беше достатъчно просторно, за да побере корабите на всички бойни флоти в света. Корабът сякаш се намираше в плен, защото на четвърт миля от десния му борд се възправяше масивната, висока и кръгла кула на крепостта, а на два кабелта от левия му борд бяха хвърлили котва шестте военни единици, съставляващи ямайската ескадра.
Право пред „Арабела“, на отсрещния бряг на пристанището, се белееха плоските фасади на къщите на доста големия град, който се спускаше почти до самата вода. Зад тези здания червените покриви се издигаха като тераси, бележейки лекия склон, върху който беше построен градът, а тук-таме сред тях се извишаваха острите върхове на някоя куличка или църковно кубе. Зад покривите зеленееха редица хълмове на фона на едно небе, което приличаше на купол от полирана стомана.
Питър Блъд лежеше на една плетена кушетка, поставена специално за него на кърмата, засенчена от изгарящите лъчи на слънцето с импровизиран навес от кафеникаво платно, и държеше забравена в ръцете си овехтяла книга в кожена подвързия — „Одите“ на Хораций.
От долната палуба се разнасяше шумолене на метли и шуртене на вода от шпигатите63. Беше още рано сутринта и миячите работеха под ръководството на боцмана Хейтън. Въпреки горещината и задушния въздух един от моряците запя с прегракнал глас пиратската песен:
Блъд въздъхна и по енергичното, слабо, обгорено от слънцето лице се плъзна подобие на усмивка. Но веднага след това черните му вежди се сключиха над яркосините очи и той потъна в размисъл, забравяйки всичко наоколо си.
През последните две седмици, откакто беше приел назначението на кралска служба, работите му не се развиваха добре. Неприятностите с Бишоп започнаха от момента на пристигането им. Когато Блъд и лорд Джулиън стъпиха заедно на брега, те бяха посрещнати от човек, който не се опита дори да прикрие недоволството си от подобен обрат на събитията и решението си да промени положението. Придружен от група офицери, Бишоп ги чакаше на пристана.
— Вие сте, както разбирам, лорд Джулиън Уейд — посрещна той грубо негова светлост, а на Блъд хвърли само злобен поглед.
Лорд Джулиън се поклони.
— Струва ми се, че имам честта да разговарям с вицегубернатора на Ямайка.
Поведението на негова светлост сякаш беше урок по добро държание за полковника. Бишоп си взе бележка, свали шапка и се поклони със закъснение. След това продължи:
— Казаха ми, че сте дали на този човек кралска заповед за назначение. — В гласа му се чувствуваше ожесточена злоба. — Не се съмнявам, че вашите мотиви са били благородни… вие сте му били благодарен, загдето ви е освободил от испанците. Но подобно нещо е немислимо, ваша светлост. Заповедта трябва да бъде отменена.
— Струва ми се, че не ви разбирам — забеляза хладно лорд Джулиън.
— Естествено, че не разбирате, в противен случай нямаше да постъпите по този начин. Този човек ви е измамил. Първо, той е бунтовник, след това — избягал роб, и накрая — долнопробен пират. Цяла година вече го преследвам.