— Мога да ви уверя, сър, че всичко това ми е добре известно. Не раздавам толкова леко кралските заповеди.
— Така ли? А как другояче може да се прецени подобна постъпка? Но аз, в качеството си на вицегубернатор на Ямайка, ще взема необходимите мерки и ще поправя грешката по свой начин.
— А! И какъв е този начин?
— Тука, в Порт Роял, този негодник го чака бесилка.
При тези думи Блъд щеше да се намеси, но лорд Джулиън го изпревари:
— Виждам, сър, че все още не можете да разберете всички обстоятелства. Ако издаването на кралска заповед на името на капитан Блъд е грешка, то тази грешка не е моя. Аз действувам съобразно инструкциите на лорд Съндерланд, който знае добре всички тези факти и специално ми поръча да предам кралската заповед на капитан Блъд, при условие че успея да го убедя да я приеме.
Полковник Бишоп зяпна от учудване.
— Сам лорд Съндерланд е дал подобно указание?
— Да.
Негова светлост почака известно време за отговор, но онемелият вицегубернатор не можа да промълви нито една дума и той го попита:
— Ще продължавате ли да твърдите, че моите действия са били погрешни? И ще се осмелите ли да ги коригирате?
— Аз… аз не можех и да си помисля дори…
— Разбирам, сър. Позволете ми тогава да ви представя капитан Блъд.
Бишоп трябваше насила да придаде на лицето си най-любезното изражение, на което беше способен. Но за всички беше ясно, че това е само маска, зад която се криеха гняв и злоба.
След едно такова не многообещаващо начало положението не само не се подобри, но дори се влоши.
Докато лежеше на кушетката, мислите на Блъд бяха заети с това и с някои други работи. Намираше се от две седмици в Порт Роял и корабът му фактически влизаше в състава на ямайската ескадра. Когато новината за това стигнеше до пиратите, очакващи неговото завръщане в Тортуга, името на капитан Блъд, което се ползуваше с такова уважение сред членовете на „Бреговото братство“, щеше да се превърне в олицетворение на презрението. А преди да се приключи цялата история, той може би щеше да заплати с живота си за тази постъпка, която щеше да бъде сметната за предателство. И заради какво се бе поставил в подобно положение? Заради едно момиче, което упорито и нарочно го отбягваше. Той трябваше да заключи, че тя все още гледа на него с отвращение. Едва бе успял да я зърне през тези две седмици, въпреки че непрекъснато посещаваше резиденцията на нейния чичо именно с тази цел и ежедневно предизвикваше неприкритата вражда и потиснатата злоба на полковник Бишоп. Но това не беше най-лошото. Съвсем ясно виждаше, че Арабела отдава цялото си време на красивия и елегантен млад безделник от Сент Джеймзкия дворец — лорд Джулиън Уейд. А какви надежди можеше да има отчаяният авантюрист, изгонен от обществото, срещу подобен съперник, който, трябваше да признае, беше и твърде способен?
Разбирате каква горчивина изпълваше душата му. Той се сравняваше с кучето от баснята, което изпуснало кокала, за да се хвърли върху сянката.
Потърси утешение в един стих от отворената пред него книга:
Но и това не можа да го утеши.
В този момент една лодка, която се беше приближила незабелязано до кораба, се удари в червения корпус на „Арабела“. От лодката дрезгав глас извика нещо. Камбаната на кораба чукна два пъти ясно и звънливо, а след няколко мига боцманът изсвири дълго и пронизително със свирката си.
Тези звукове изтръгнаха капитан Блъд от мрачните му мисли. Той се изправи, висок, енергичен и твърде елегантен в червената си куртка, обшита със злато, която издаваше новото му звание. Сложи малката книга в джоба си и се приближи до украсените с резба перила на кърмата точно когато Пит започна да се изкачва по стълбата.
— Записка от вицегубернатора за тебе — каза той кратко и му подаде сгънат лист хартия.
Блъд разчупи печата и прочете записката. Пит беше по риза и работни панталони. Докато капитанът четеше, той се облегна на перилата и се вгледа в него, а по откритото му лице се изписа безпокойство.
Блъд се изсмя и изкриви устни.
— Твърде повелителна покана — каза той и подаде записката на своя приятел.
Младият навигатор я прочете и поглади замислено златистата си брада.
— Няма да отидеш, нали? — каза той полувъпросително, полу-утвърдително.
— А защо не? Нали всеки ден посещавам крепостта?…
— Но той иска да те види заради Стария вълк. Най-после има необходимия претекст за недоволство. Знаеш много добре, Питър, че само лорд Джулиън е единствената пречка, за да не се излее омразата на Бишоп върху тебе. Ако сега успее да докаже, че…
64
Levius fit patientia quiequid corrigere est nefas (лат.) — Примирението облекчава болките, за които няма лек.