Жената направи едно властно движение и му попречи да продължи.
— Нямаме нужда от твоето богатство, ние желаем твоята любов, тебе искаме!
— Аз принадлежа, Клаудина, на друга жена. Обещах се пред божия олтар, че ще й бъда верен, на нея дадох цялото си сърце…
Тежка въздишка се откъсна от гърдите на нещастната жена.
— Щастлив ли се чувстваш с нея? — запита тя като го изгледа втренчено. — Обичаш ли я?
— Аз обожавам Херманса — отвърна Драйфус — и безкрайно обичам детето си; малкия Андре. Ако някога си ме обичала, Клаудина — продължи той с печален глас и със сълзи на очите, — ако споменът е скъп за тебе, съжали ме и не нарушавай щастието ми. Ако сме сгрешили, то и двамата сме виновни. Ти даде — аз взех! Аз ти се заклевам, че ще се грижа за тебе и за детето до последния ти час. Ще разкажа всичко на брат си Матийо. Той не е женен, добър и благороден е и ме обича много. Ще осинови детето, ще го възпита и ще го обикне като свое, а и аз ще се грижа за него и не ще го забравя никога. Не нарушавай щастието ми, жено. Не хвърляй съмнение в душата на невинната Херманса. Смили се над мене, Клаудина, прости ми и забрави всичко!
Горкият офицер бе навел така кротко главата си и се молеше тъй сърдечно, че молбата му можеше да трогне и най-коравото сърце. Но бледата жена остана непоколебима. Тя тъй силно заклати глава, че черните й къдри се замятаха като тъмни змии:
— Това не може така лесно да премине, както ти си мислиш. Не може и да се реши на улицата — каза тя с пресипнал глас. — Трябва да се срещнем още веднъж. Имаш ли достатъчно кураж да се приближиш до леглото на умиращото си дете?
Драйфус се сепна, студени тръпки го побиха, от устата му се чу едно тихо „да“.
— Придружи ме тогава, пътят не е дълъг и скоро ще разчистим сметките си. Жена ти ще има много време да бъде в обятията ти, сега ела с мене!
— Къде живееш сега? — запита той с разтреперан глас, без да мръдне от мястото си.
Клаудина се изсмя презрително:
— Сегашното ми жилище не ще ти хареса — каза тя, хвана го за ръка и го повлече след себе си. — Не живея вече в квартала на богатите, където си лежал в краката на артистката Клаудина Лорет. Бедността ме накара да сменя хубавото си жилище с малка подземна стаичка в една нечиста къща в квартала „Св. Антоан“. Майка Казот, сегашната ми хазайка, е една грозна жена, за която се говорят лоши работи Обаче тя гледа детето ми, когато търся работа.
Клаудина вървеше толкова бързо, че Драйфус едва я следваше. Минаха по новия мост и се упътиха през тълпата към квартала „Св. Антоан“. Завиха в тясна нечиста улица и се спряха пред висока стара къща.
На първия етаж на къщата имаше кръчма. Диви викове и хрипкави смехове ечаха във въздуха от това свърталище. Подозрителни личности, по лицата на които се познаваше, че са потънали в разврат и престъпления излизаха от тази дупка на порока и греховността. На външната врата с червени букви беше изписано „Гостилница «При червената воденица»“.
Алфред Драйфус застина от ужас, като видя в какво свърталище на разврат и порок живееше Клаудина. Но преди да изкаже учудването си, тя го хвана за ръката и го помъкна по един мрачен коридор. Нещастницата направи няколко крачки и се спря пред ниска врата. Отвори я.
— Обични ми сине, сърце мое, ето ме — каза тя и разтвори ръцете си, сякаш искаше да се хвърли в прегръдките на детето си. — Алфред, дете мое, дойдох с татко ти — поздрави го, той ни носи помощ и утеха и ти ще оздравееш!
С един поглед Драйфус огледа голата стая. Човекът, който бе свикнал на охолство и разкош, се потресе, като видя мизерното жилище на някогашната си любовница. Малка очукана лампа осветяваше голата стая. Мебелите бяха няколко счупени столове, една стара маса, крив долап и две стари легла.
Когато влязоха в стаята, една дебела, грозна жена стана от счупения стол, на който бе седнала до леглото на детето:
— Най-после си дойдохте — каза тя с груб глас и протегна ръцете си, сякаш искаше да попречи на майката да се доближи до детето си. — Бъдете силна, трябва да ви съобщя нещо страшно.
— Детето ми — извика Клаудина и толкова силно се разтрепера, че Драйфус трябваше да я задържи. — Майко Казот, съжалете ме и ми кажете какво се е случило!
— То е мъртво — отвърна старата студено и безучастно сви рамене. После излезе и остави капитана сам с нещастната майка.
Колкото силни бяха омразата и любовта на жената с черните къдрави коси, толкова страшна беше и болката й. Тя нададе сърцераздирателен писък и се строполи до леглото на мъртвото си дете. Драйфус понечи да й каже нещо утешително, след това се наведе над нея. Клаудина хвана здраво ръцете му и го застави да я гледа право в очите, докато се надигаше бавно.