— Госпожо, първите гости са дошли — извика отвън старият Йосиф, слугата на капитана.
— Ще отида да ги посрещна — каза Херманса на мъжа си. — Ти се облечи бързо и ела…
Тя го целуна още един път и излезе. Това бе последната целувка за времето, когато бяха щастливи.
3.
Оставаха десет минути до полунощ. Балът в дома на Драйфус бе в разгара си. Малкият оркестър свиреше весели и живи мелодии; елегантни дами се въртяха леко по лъснатия паркет на салона.
Настъпи пауза. Някои от гостите насядаха, а други разговаряха. Прислугата се размърда и почна да поднася разни разхладителни питиета.
Капитан Драйфус седеше до красивата си жена и разговаряше с граф Естерхази и полковник Пикар.
— Много съжалявам — каза капитанът, — че брат ми Матийо не присъства на вечеринката.
— Затова ли се тревожиш — засмя се Естерхази и поглади черната си брада. — Матийо не е женен и кой знае коя парижка хубавица го е завлякла днес.
— „Черният майор“ има право — каза Пикар и на добродушното му лице се появи усмивка. — Матийо е млад, красив и богат, затова не е за чудене, че жените го обичат.
— Брат ми не мисли за такива работи — отвърна бързо Драйфус. — Той страда от една нещастна любов и мисля, че никога не ще се ожени.
— Тогава можем още сега да поздравим твоя син Андре, който ще стане наследник на няколко милиона — каза Естерхази насмешливо. — Драйфус, вие сте щастлива фамилия, постигате всичко, каквото желаете.
— Нека чукнем чашите — каза Пикар. — Ей, Йосиф, донеси шампанско!
Старият слуга донесе таблата и всеки си взе по една чаша, пълна с вино.
— Пия за щастието на семейството на Драйфус — изрече високо Пикар.
— За вечно приятелство и близост — добави Естерхази.
Чашите на Драйфус и Пикар Се чукнаха, обаче когато капитанът се чукна с Естерхази, чашите се счупиха и се пръснаха на малки късчета.
— Това е лош признак, о, Боже — каза Херманса уплашено, изтича към мъжа си и го прегърна с белите си ръце.
— Вярвате ли, госпожо, в такива суеверни работи?
— запита граф Естерхази, като пребледня. — Нали знаете, че нашите бащи бяха неразделни приятели, такова приятелство не се дължи на случайност; дори ако някога охладнеят приятелските ми чувства към Алфред, достатъчно е да си припомня завета на починалия си баща, за да изпълня дълга си!
Черните очи на графа светнаха със силен пламък, когато каза тези думи, лицето му побледня още и тъмна сянка премина през челото му.
Драйфус хвана сърдечно ръката на „черния майор“.
— Ние сме били и си оставаме приятели — каза капитанът. — Не е необходимо да си припомняш за добрината, която моят баща е направил на твоя. Това беше само един приятелски дълг. Веднъж твоят баща, Естерхази, се намираше в парично затруднение, и неговият приятел Драйфус му помогна. И толкова.
Едрото тяло на Естерхази се разлюля изведнъж, като дъб, в силна буря.
— Да, той му помогна — каза майорът толкова тихо, че Драйфус едва чу. — Твоят баща избави нашата къща от банкрут. Но знаеш ли защо го направи?
Драйфус се стресна и се оттегли назад. Погледът на Естерхази го уплаши.
— Стига, добри ми Алфред, ти изглежда се изплаши, че зад добрината на твоя баща е имало някоя семейна тайна — каза Естерхази, като се изсмя. — Твоят благороден баща ни помогна на драго сърце, без да иска някаква награда за това. И за това покойният ми баща го благослови на смъртното си легло.
В същата минута вратата на залата се разтвори и една свещена личност застана на прага. Един белобрад мисионер, каквито ги има стотици във Франция. Бялата му къдрава коса, свещеническите му одежди и дългата му бяла брада му придаваха вид на библейски светец.
Тишина настъпи в залата.
— Бог с вас — каза мисионерът с висок глас, като вдигна ръцете си, за да благослови. — Във веселието спомнете си за бедните и гладните по улиците. Помогнете им и Бог ще ви възнагради.
— Преподобни отче, блажен е онзи, който проси за нещастните — каза Драйфус. — Готов съм да помогна на бедните, вземете тази малка помощ.
Капитанът извади от копринената си кесия две златни монети и се запъти към стареца. Щом се приближи до него и го изгледа, той се сепна неволно и извика тихо:
— Матийо, това ти ли си?
— Да, аз съм — отвърна старецът тихо с развълнуван глас. — Намери предлог и ела с мене, голямо нещастие застрашава тебе и всички ни. Побързай, братко, в противен случай сме загубени!
— Отче, тази помощ е много малка за благородната ви цел — каза капитанът с висок глас, — елате, моля ви се с мене и ще ви дам нещо повече!
Двамата братя напуснаха бързо залата. В същото време един от музикантите стана и отиде при граф Естерхази: