Последва много оживен и разгорещен спор.
Естерхази се оттегля. Повикани са и другите свидетели. Една част от тях не отговарят на призоваването, позовавайки се на различни причини за неявяването си. Друга част се явява и изяснява важни неща.
Заседанието се вдига.
Процесът приближава към края си. На следващия ден Лабори ще започне пледоарията си.
51.
Вестниците, враждебни на Зола, констатират, че шефовете на армията днес са много популярни, като на втория ден след победа, и то благодарение на процеса Зола. Същите вестници са убедени, че защитниците на Зола няма да се оправят от неуспехите, които претърпяха, както по аферата Драйфус, така и по делото на Естерхази.
Прогресивните вестници пък протестират най-живо против декларациите на генералите, обвинявайки ги, че заплашват правосъдието.
Повикан е отново полковник Пикар. Адвокатът Лабори го пита дали бордерото от 1894 година е от месец март или април.
Полковник Пикар отговаря, че не си спомня точно датата. Той се оплаква от нападките на някои вестници, които го обвиняват, че възпитавал децата си в любов към Германия. Той декларира: „Ако имам деца, много естествено е, че няма да ги възпитавам в прогермански дух.“
Полковник Пикар иска да бъде призован генерал Галифе, който ще даде показания за неговата лоялност и честност. Председателят отвръща, че това е излишно.
Лабори протестира.
Повикан отново, генерал Пелийо обявява, че съгласно произнесените думи от генералния прокурор, отказва да отговори на въпросите, които не биха имали връзка с делото Зола. Той добавя:
— Казах вече, че всичко беше чудновато в тази афера. Онова, което е още по-страшно обаче (той се обръща към полковник Пикар) и го казвам открито, е поведението на един господин, който още носи униформата на френската армия и който се явява тук да обвинява трима генерали, че са извършили фалшификация, че са си послужили с него. (Гръмки аплодисменти в дъното на залата.)
Полковник Пикар:
— Аз казах най-почтително на моите шефове, че тук пред правосъдието ще кажа само истината, но повтарям още веднъж в присъствието на началника си, че не ще позволя, както в аферата Нортон, високопоставени хора да бъдат измамени чрез фалшиви книжа и документи.
Лабори:
— Казах и аз, че войниците са с добра воля и нещо, което най-много ме затрогва…
Председателят (спирайки го): „Вие пледирате!“ Лабори: „Не, господин председателю, правят се опити да ме тероризират. Обръщат се не само към мен, но и към жена ми със заплашителни писма, за да ме сплашат.“
Председателят: „Казвам ви, не пледирайте, ще ви отнема думата“.
Лабори: „Така да бъде, отнемете я!“
Председателят: „Отнемам ви я“.
Лабори: „Благодаря ви. Колкото пъти ми отнемате думата, толкова пъти доказвате, че все повече ме уважавате“.
Анатол Франс, повикан да свидетелства, хвали куража и любовта към истината, които характеризират еднакво Зола и Лабори.
Председателят пита защитата дали иска показанията и на други свидетели.
Лабори посочва, че държи да бъде повикан министърът на войната Било.
Председателят отговаря, че Било няма разрешение от Министерския съвет и не може да се яви.
Заседанието се прекратява.
52.
Цитираме един вестник, засягащ процеса.
„Четейки всичко онова, което се пише от десетина и повече дни насам, откакто се гледа делото на Зола, в най-големите европейски вестници, човек наистина би помислил, че в момента нищо друго не интересува културния и политическия свят в Европа, освен този прочут процес. Може би най-прословутия процес на века…
Причината, поради която погледите на всички хора са насочени с такова голямо любопитство, нетърпение и интерес към Франция, е лесно обяснима. Франция играе твърде голяма роля в историята на цивилизацията и другите страни, които се възползваха от нея и сега отправят вниманието си към настоящите борби, от които, без друго, ще излезе нещо повече, нещо по-голямо, отколкото оправдаването на един невинен, а именно сломяването, и то завинаги, на военното пристрастно и заслепено правосъдие!
Франция привлече и спечели симпатиите на всички онези, които мислят свободно. Те я обичат и я смятат като своя втора родина. Както се изразява един голям американски политически мъж: «Всеки човек на света има две родини — своята и Франция!»“
Ето оценките на някои други големи вестници в Европа за положението във Франция.
„Съндей Спесиал“, най-големият неделен вестник в Лондон, дава фотографиите на трима офицери, които играят непосредствена роля в тази афера, а именно: на Естерхази, Пати дьо Клам и на полковник Пикар и пише: