Адвокатът говори за разпитите, чрез които майор Пати дьо Клам се е мъчил да сплаши Драйфус, и за впечатленията на майор Форцинети, директор на затвора, който е останал с убеждението, че Драйфус е невинен. (Шепот из залата.)
Председателят на съда подканя публиката към мълчание.
— Преди всичко трябва да се отбележи — извисява се гласът на Лабори, — че законът не бе спазен и този именно факт, присъединен към протестите на Драйфус, разбуни толкова високи умове. Онова, обаче, което дава сили на нашите убедени врагове, е обстоятелството, че те вярват, че всичко е минало правилно и законно. Е, добре, ние трябва с прискърбие да констатираме, че работите не се разрешиха така, както си мислиха. (Раздвижване.) Министерството на войната притежаваше осем месеца преди арестуването на Драйфус фотографията на документа, в който се четеше: „Този каналия Д“ и доказващ, че един френски офицер е бил във връзка с двама чужди военни аташета. Обаче този документ не се даваше на Драйфус. А този документ е важен, защото на него са почивали от толкова време всички обвинения, този документ, който се нарече оправдателен, връчен от дамата с воала на майор Естерхази и който последният е депозирал във военното министерство само срещу разписка за получаването му.
Говорейки за генерал Мерсие, адвокатът Лабори сочи, че може да е храбър воин, но не е осведомен, нито пък е в течение на важните работи, защото „какво можем да си помислим за изпитанието, на което беше подложен Драйфус от страна на Пати дьо Клам, когато му продиктува фрази от текста на бордерото? Генерал Мерсие замести липсата на доказателства със своето произволно впечатление и по този начин се стигна до осъждането на един невинен“. Адвокатът пита защо не се говори за този акт: „този каналия Д.“ После заявява: — Ние бихме могли да доведем тук и чужденци, за да се разисква за достоверността на този документ. (Раздвижвания.)
Председателят го прекъсна: „Не бихме ги изслушали“.
Лабори: „Ако не ги доведохме, причината е, че искахме да разискваме само между французи една афера, която интересува само французите. Каквото и да бъде мнението, което може да се изкаже по тази афера, в деня на опасността всички ще застанем единни пред лицето на чужденеца. (Аплодисменти.)
Връщайки се отново върху диктата, наложен на Драйфус, Лабори казва: «Всичко това показва безполезността на преследването, защото ако съществуваше някакво доказателство за неговата вина, в никой случай не би се прибягнало до такава сценична постановка. Тъй като в началото на разискванията съществуваше само въпросът „бордеро“, съдиите щяха да оправдаят обвиняемия, ако противно на всякакво право, присъдата им не беше фалшифицирана чрез съобщението на един документ, напълно чужд на съдебното дирене и неразискван.»
Той прочита стенографските бележки на военния съд, осъдил Драйфус, които са приложени към делото.
— Тази афера е в моите ръце — казва адвокатът Лабори. — Удостоверявам, че нямаше нищо против Драйфус, това го казвам подкрепено с моята честна дума, господа, и ще ви кажа още, че нямаше нито една улика срещу оногова, който беше осъден.
Заседанието се преустановява.
Парижките вестници единодушно констатират успеха на адвоката Лабори, който промени впечатлението на аудиторията.
«Фигаро» казва, че една и съща пледоария е породила у едни надежди, а у други опасения.
Ревизионистите заявяват ясно, че осъждането на Зола няма да спре подетата кампания.
Лабори продължава пледоарията си, заявявайки, че се е помъчил да избегне тъмните страни, които заплитат аферата.
— Исках — добавя той, — да посоча лъжите и да ви накарам да оцените чутите свидетелски показания. Не трябва да се отдава на документите, за който говори генерал Пелийо, по-голямо значение, отколкото имат.
Адвокатът Лабори се надява на добронамереността на Генералния щаб, но и настоява да продължи разследванията си, за да открие дали документът не е фалшив. Ако доказателството беше налице, биха го показали на полковник Пикар, за преустановяване на разследванията му.
След това Лабори засяга въпроса за бордерото и се пита за неговия произход. Той хвърля обвинение върху генерал Мерсие, който щом е бил сигурен във вината на Драйфус, е трябвало да го забута в някое подземие в името на държавната справедливост, вместо да разиграва комедията пред военния съд.