— Спасен! — изхлипа радостно Питу. — Този път не успя да ме премахнеш, господин Ла Бриер. Помисли си, че хвана лисицата, но тя избяга! Ха-ха, Питу има щастие! Не му е ударил още часът… Той има още много работа за вършене на земята!
С тези думи гърбавият се спусна надолу по стълбите. Мизерникът дори не помисли да спаси жертвата си, останала плячка на огъня, която с ужас викаше след него:
— Помогни ми, спаси и мен! Имай милост! Бедната се блъскаше вързана, а възможността да се спаси беше пробудила желанието за живот и в нейното нещастно сърце.
Но Питу се засмя подигравателно, после изчезна в мрака на тесните стъпала.
Той стигна до мазето на къщата и оттук излезе на улицата.
Навън се беше събрала голяма тълпа и наблюдаваше ужасната гледка. Пламъците бяха обхванали целия покрив на къщата и осветяваха малката уличка „Мадона“ и околността като с дневна светлина.
Ла Бриер, префектът на полицията, беше също между зрителите. Той наблюдаваше самодоволно как огънят се разпростира, а пожарникарите още не се явяваха. Очакваше с нетърпение да види цялата къща в пламъци и между нейните развалини онзи, когото искаше да премахне.
Изведнъж между навалицата се чу звучен глас:
— Уверени ли сте, че има някой в къщата? Войнствен мъж с червеникава брада беше излязъл пред тълпата и гледаше с изпитателен поглед сградата. Това беше Легуве. Знаем, че този способен мъж се беше върнал заедно с Алиса, Матийо и Едита Масон в Париж. Случайността го бе довела до мястото на пожара. Той повтори още веднъж въпроса си, но от всички страни получи отговора:
— Тази стара съборетина е необитаема и добре е сторил оня, който я е подпалил. Грешникът Соломон Бенас бе скрил много престъпления в нея. По-добре ще е да се изтрие от земното лице такъв паметник на безчинството!
Легуве не отговори нищо. Погледът му бе отправен към покрива на горящата къща. Стори му се, че вижда нещо ужасяващо. Една човешка ръка се мърдаше между пламъците!…
Боже Господи! Наистина там едно човешко същество се бореше със смъртта. Между пламъците сега се виждаше оголеното гърчещо се от болка тяло на жена с разплетени коси.
— Стълба! — нареди Легуве с гръмовен глас, който се разля над тълпата. — Донесете бързо стълба. Там горе гори човек!
Веднага донесоха стълба, която подпряха до пламтящите стени на къщата.
Кой, обаче, ще се реши да се покачи, за да извърши подвиг толкова смел и опасен същевременно? Легуве изскочи напред. Той закопча пардесюто си, после грабна въжето в ръка. Отгоре се дочуваха все още и все по-ужасяващи викове за помощ. Легуве тръгна към стълбата. В този миг някой го хвана за ръката.
— Луд ли сте — викна му някой, — та излагате живота си на сигурна опасност?
Това бе Ла Бриер, който отправяше тези думи към бившия свещеник. Легуве го изгледа изумено:
— Не виждате ли, че горе безпомощно човешко същество се бори с най-страшната смърт? А ние да стоим и безгрижно да наблюдаваме, без да се притечем на помощ?…
— Тя без друго ще е някоя просякиня или престъпница — смънка префектът, който се беше смразил от страх да не бъде спасена тази жена и после да свидетелствува по какъв начин е бил погубен Питу в пламъците.
— Просякиня, престъпница — повтори недоволно Легуве, качвайки се по стълбата. — Тук има една човешка душа в опасност и ние сме длъжни да я спасим, останалото сега малко може да ни интересува.
— Върви по дяволите! — викна гневно Ла Бриер. — И ти няма да оцелееш от огъня!
Легуве не го слушаше вече. Той стигна до върха на стълбата и се качи на горящия покрив. Със сигурност пламъците и димът заплашваха да го погълнат, но благородният спасител не мислеше за собствения си живот. Сега той беше само на десетина крачки от Клаудина. В последния миг нещастницата беше успяла да разкъса връзките си, качила се бе върху една маса и оттам бе излязла на покрива на къщата. Свежият въздух й бе придал сили, но дрехите й вече горяха и тялото й бе покрито с рани. С последно, отчаяно напрягане на силите си тя увисна на една тръба.
— Задръж се само за миг — викна й Легуве, — идвам да ти помогна, да те спася!
После той й хвърли въжето. Клаудина го хвана.
— Обвий го здраво около тялото си! Нещастницата има достатъчно самообладание да стори, както й нареди Легуве.
— Ела сега малко по-близо до края на покрива, после се отпусни надолу. Господ не ще ни изостави в последния миг…