— Унищожи ли ги?… Слава Богу… сега… сега мога да…
Не можа да довърши думата си. Кръв бликна от устата му.
В този момент влезе пратеник от председателя на републиката. Той носеше писмо за господин Ла Бриер. Пикардин го отвори. То беше предназначено за префекта на полицията. Баронът хвърли писмото в огъня.
— Много късно — измърмори той. — За този човек вече няма нито повишение нито разжалване. Сега той е вече в света, където всички хора са равни. Равни пред Бога!
После затвори очите на мъртвеца.
Същата вечер във вестник „Фигаро“ можеше да се прочете:
„Страшно нещастие се е случило тая заран в дома на префекта на полицията Дьо Ла Бриер — нещастие, което коства живота на висшия чиновник.
Както всяка година, господин Дьо Ла Бриер е поканил приятелите си на лов. Празненството е започнало с весела закуска, дадена на ловджиите в голямата столова на луксозния му дом. Между поканените имаше много знатни лица от парижкото общество, между които и барон фон Пикардин.
След закуската префектът повел гостите си да им покаже оръжейната си колекция и да избере две ловджийски пушки за себе си и за барона.
Докато другите гости са разговаряли задушевно, пушейки и възхищавайки се на богатата колекция оръжия, изведнъж пушката, която префектът държал в ръцете си, гръмва и куршумът пронизва гърдите на нещастния човек. Ударен смъртно, префектът на полицията пада на земята и преди още да му се даде медицинска помощ, умира в ръцете на своя приятел, барон фон Пикардин.
С господин Дьо Ла Бриер Париж губи не само способен чиновник, който без съмнение би допринесъл много за реда, но от парижкото общество изчезна една от най-симпатичните фигури.
Погребението на префекта на полицията, починал така неочаквано и трагично, ще се извърши вдругиден.
Палатата на префектурата е в траур.
Запазваме си правото да се върнем с по-обширна статия за заслугите на господин Дьо Ла Бриер за обществената безопасност на парижани.
Той беше силен човек и трудно бихме намерили друг като него.
Последен час. Току-що научихме за едно ново нещастие случило се в дома на префекта на полицията. Госпожа Дьо Ла Бриер, вярна другарка в живота на префекта, при вестта за смъртта на съпруга си е била засегната от апоплектичен удар.
В цялото парижко общество царува голяма изненада и притеснение. Числото на венците, които се полагат на катафалката на нещастната двойка, расте всеки час.
Чувстваме се задължени да кажем тук, че различните слухове, които се носят за самоубийството на префекта на полицията, са лишени от всяко основание.
Както научаваме, барон фон Пикардин, който е близък родственик с бившия префект и неговата съпруга, е решил да изправи пред правосъдието всички ония, които пръскат тези клеветнически слухове.“
Когато телата на префекта и на неговата съпруга бяха съпроводени до гробищата, придружени от многобройна публика, една старица стоеше подпряна до стената на гробищата „Пер Лашез“ и се смееше на глас. Това беше андорската гадателка.
Когато множеството се пръсна, тя бавно се промъкна до гроба с венци и цветя.
— Е, скъпи ми, господин префекте на полицията — възкликна тя иронично, — ще се смееш ли и сега на предсказанието на испанската гледачка? Осем дена, така ти казах. След осем дена… Утре едва е осмият ден, откакто ти предрекох това, и ето, земята те погълна!
После тя се изхрачи на гроба и тръгна с накуцване, като избухваше от време на време в лудо кикотене.
57.
Най-после часът на освобождението беше ударил. Касационният съд се беше произнесъл. Алфред Драйфус трябваше да бъде върнат във Франция.
Ето как описва той това събитие в своя дневник:
На 5 юни 1899 година в дванадесет и половина часа през деня, старшият пазач влезе бързо и ми предаде следната бележка:
„Благоволете да съобщите незабавно на капитан Драйфус разпореждането на Касационния съд, което гласи:
Съдът касира и анулира присъдата, произнесена на 22 декември 1894 година срещу Алфред Драйфус от Първия военен съд на военното управление в Париж. По силата на това решение, капитан Драйфус престава да бъде подложен на режима на заточение и става обикновен подсъдим. Възстановен е отново в офицерския си чин и може да облече пак униформата си.
Направете необходимото да се оттеглят военните пазачи от Дяволския остров. Същевременно заменете пазачите с взвод жандарми, които ще изпълняват службата за охрана на Дяволския остров, съгласно правилника на военните затвори.
Броненосецът «Сфакс» заминава днес от Форт дьо Франс със заповед да вземе подсъдимия от Дяволския остров и да го доведе отново във Франция.