Междувременно „Сфакс“, който получи заповед да върне обратно Драйфус, го стовари на 1 юли на пустинния бряг до пристанището Халиген в Киберон, а оттам бе закаран във военния затвор в Рен.
След пет години тежки физически и морални терзания, които преживя благодарение на истинско чудо и воля, нещастникът пристигна в страшно умствено и телесно изтощение. Гласът му беше угаснал и треперещ, живееше само с бисквити и мляко, непрекъснато го обземаше треска. Покъртителното свиждане с жена му допринесе още повече за неговото разстройване и изтощение.
Потрябваха цели пет седмици, за да могат двамата избрани адвокати от семейството, Лабори и Деманж, да поставят в течение на работите и събитията Драйфус, станали в негово отсъствие.
Първото заседание на този процес, протичащ в продължение на цял месец сред атмосфера наситена с политически страсти, религиозни омрази, мръсни сметки, легенди и всякакви слухове, при една театрална обстановка, силно нагодена да възпламени духовете, най-после се откри на 7 август в една от залите на гимназията в Рен.
Военният съд беше изцяло съставен от офицери от артилерията с изключение на председателя, полковник Жуо, представляващ прокурорския екип, който беше от запаса на жандармерията и на шейсет и четири годишна възраст едва бе започнал да изучава право.
Съгласно закона, така както го тълкуваше Кариер, обвинителният акт оставаше същият от 1894 година, но зададеният на съда въпрос беше дали Драйфус е предал изброените в бордерото документи. Предвиждаше се да бъдат изслушани само свидетели в състояние да дадат показания по този пункт и че за останалото съдът ще си послужи с резултатите от анкетата и решението на Касационния съд.
В този смисъл министърът даде своите инструкции. Още в първия час председателят Жуо декларира, че той няма да се занимава с решенията на друга „юрисдикция“. Аферата следователно предстоеше да бъде подета отново. В Рен се извървя отново дълга редица от свидетели, които бяха изслушани и при процеса на Зола, и в касацията. Мнозина даваха само мнения, предложения, често пъти дори говореха за работи, съвършено чужди на въпроса.
Поведението на висшите военни, особено на генералите, беше като на войници в сражение. Те образуваха една компактна група, която този път оперираше под прякото командване на генерал Мерсие. Тези свидетели не само че не произнасяха настоящи обвинения, но се, объркваха през цялото време на разискванията, заплашвайки или клеветейки защитата.
Председателят беше проникнат от йерархически респект и затова им отдаваше особено внимание, толкова особено, колкото беше невниманието, оказвано по отношение на Драйфус.
Бойците на генерал Мерсие начело с полковник Вилтбоа Марийол съветваха съдиите, шепнеха на ушите им ужасни тайни, които не се осмеляваха да произнесат на свидетелската скамейка.
Разискванията в Рен започнаха с разпита на Драйфус. Той говореше спокойно, без жестове, без акценти или умилквания. Малцина бяха ония, които забелязаха от какви героични усилия и воля се е нуждаел този човек, за да има такова поведение.
Няколко заседания бяха посветени на проучването на тайните преписки на военните дипломатически лица.
Генерал Шашоан, делегат на военното министерство, даде отново фалшив превод на телеграмата на Паницарди, която му е дал Мерсие заедно с коментар от Клам. Разсъждавайки, обаче, той призна грешката на публичното заседание, отдавайки го на „разпалеността“ си, с която говореше. Той не беше нито за момент акламиран, въпреки настояванията на ревизионистите.
По същество показанието на генерал Мерсие не донасяше нито един нов факт, нито един нов документ, освен една стара бележка на военното австрийско аташе Шнайдер, която Мерсие доставил по не много честен начин. В тази бележка дипломатът декларираше, че продължава да вярва във виновността на Драйфус. Бележката датираше от 1895 или 1896 година, но Анри фалшифицира датата, вписвайки дата 30 ноември 1897 година, когато, както е известно, след откриването почерка на Естерхази, австрийското военно аташе промени мнението си.
Повикан да отговори за ролята си през 1894 година, Мерсие призна безцеремонно съобщаването на тайната преписка, като оспори, обаче, че е въвел в нея фалшивия превод на телеграмата на Паницарди.
На 14 август един неизвестен тип стреля с револвер по Лабори, нарани го сериозно в гърба и успя да изчезне. Много дни смелият адвокат бе принуден да отсъства от заседанията.
Бихме се задълбочили извънредно много, ако се спрем подробно на показанията на 117 свидетели, които погълнаха 25 заседания.
Към края полковник Жуо, злоупотребявайки с властта, която имаше, накара да бъде изслушан един сърбин, бивш австрийски офицер.