Обвинявам майор Гати дьо Клам, че е бил пъкленият творец на съдебната грешка… Обвинявам генерал Мерсие, че е станал съучастник, най-малко поради слабост, на едно от най-големите безчестия на века.
Обвинявам генерал Бийо, че е държал в ръцете си сигурни доказателства за невинността на Драйфус и ги е потулил, че се е провинил в това престъпление срещу човечеството и срещу правдата с политическа цел и за да спаси компрометирания Генерален щаб.
Обвинявам генерал Дьо Боадефр и генерал Боне, че са станали съучастници на същото престъпление, единият сигурно от религиозно пристрастие, другият, може би от това чувство за солидарност, което превръща Военното ведомство в непревземаема крепост.
Обвинявам генерал Пелийо и капитан Равари в престъпно водене на следствието…
Обвинявам тримата графолози, господата Белом, Варинор и Куар, че са фалшифицирали резултатите от експертизата.
Обвинявам Министерството на войната, че проведе в пресата и особено във в. „Еклер“ и „Еко дьо Пари“ отвратителна кампания, с цел да заблуди общественото мнение и да прикрие грешката си.
Обвинявам най-после Първия военен съвет, че наруши юридическото право, осъждайки обвиняем въз основа на доказателство, останало в тайна, и обвинявам Втория военен съвет, че прикри това беззаконие със заповед, извършвайки на свой ред престъпление съзнателно, за да оправдае виновен.
Отправяйки тези обвинения аз зная, че нося отговорност по силата на чл. 30 и 31 от Закона за печата от 29 юли 1881 година, който преследва за клевета, и поемам отговорността по своя собствена воля.
Колкото до хората, които обвинявам, аз не ги познавам, никога не съм ги виждал и не изпитвам към тях нито желание за мъст, нито омраза. За мен те са само олицетворение на общественото зло. И актът, който сега извършвам, е само революционно средство за ускоряване на възтържествуването на истината и справедливостта.
Имам само една страст, страстта към светлината в името на човечеството, което толкова е страдало и което има право на щастие. Пламенният ми протест е само вик на моята душа. Нека се осмелят да ме призоват в Углавния съд и делото да се гледа при открити врати!
Разбира се, обществото далеч преди статията на Зола вече е усещало с чувствителните си рецептори, че капитан Драйфус е само една жертва на интересите на несъвършени, порочно скроени хора, облечени във власт… Правдата и справедливостта възтържествуваха, но нима могат да се възмездят преживяните страдания? А и в човешката история има многобройни подобни случаи, които завършват далеч не толкова щастливо…