— Винету, апачът ли? — попита машинистът, докато из тълпата преминаха възгласи на задоволство. — Heigh-day, брей, че срещи имаме днес! Този човек самичък струва колкото една ловна група и ако бъде на наша страна, така ще изпратим червенокожите подлеци, че дълго ще има да ни помнят! Къде е той сега?
— Дали е, или не е, остава все едно, сър, но той се е скрил съвсем близо до индианците от лявата страна на насипа. Сигурно нищо не се е променило, иначе щеше да дойде тук да ни съобщи.
— Добре — обади се Дедли-гън, — а сега ще ви кажа моето мнение: да образуваме два отряда, които ще се приближат към индианците откъм двете страни на релсите. Едната група ще водя аз, а другата… хм, сър, ще идвате ли с нас?
— Разбира се! — заяви инженерът. — Всъщност не бива да напускам мястото си, но защо ми са тогава този чифт здрави юмруци, а пък и огнярят е човек на място и може да ме замести за известно време. Няма да мога да издържа в този стар парен сандък, щом чуя да загърмят пушките ви, и затова идвам с вас! — И като се обърна към останалите служители, той продължи: — Вие оставате във вагоните и ще внимавате: понякога никой не може да предвиди какво ще се случи. Том!
— Сър! — отвърна огнярят.
— Ти можеш да управляваш машината. За да не става нужда да се връщаме обратно, ще се приближиш с влака, щом забележиш, че запалваме огън. Но ще караш бавно, колкото може по-бавно и внимателно, защото релсите са повредени някъде! А що се касае до другия предводител, надявам се, мастър Дедли-гън, че няма да предложите тъкмо мен. Ще участвам с удоволствие, но не съм уестман. И така, изберете си някой друг, на когото можете да поверите този пост!
— Добре, сър! — кимна Дедли-гън. — Просто не ми се искаше да ви оставям настрана. Ето тук има един човек, който ще се справи с тази работа не по-зле от мен. Можете спокойно да му поверите хората си; Дик Хамърдъл, какво ще кажеш?
— Какво ще кажа е все едно, кърнъл, но ми се струва, че няма да вземеш грешно решение.
— И аз мисля така! Искаш ли да водиш другата половина?
— Хм, ако мъжете желаят да ме следват, тогава аз с удоволствие ще запълзя пред тях! Карабината ми има нов запас от барут и олово и ще си поприказва доста добре с индианците. Но конете, кърнъл, конете трябва да останат назад: този човек от Джърмани, дето се казва Мертенс, може да ги пази.
— Нямам такова намерение — отвърна той лаконично, — и аз идвам с вас!
— Какво намерение имаш и какво нямаш, е все едно, но ако не щеш да останеш при конете, това може да стори другият, този… Петер Волф — дяволите да го вземат това опако име!
Обаче и той не се съгласи и така със задачата да пази конете бе натоварен един от малкото работници, които нямаха оръжие.
Боеспособните хора бяха разделени на две. Дедли-гън и Дик Хамърдъл застанаха начело на двата отряда. Влакът остана на мястото си, а мъжете тръгнаха напред. След няколко минути над местността легна дълбока тишина; никакъв шум не издаваше, че привидното спокойствие, в което почиваше широката равнина, криеше в себе си подготовката за кървава битка.
Най-напред изминаха значително разстояние изправени, но после, когато наближиха мястото на предполагаемите бойни действия, всички налягаха на земята и запълзяха един подир друг на ръце и крака от двете страни покрай насипа.
— Уф! — прозвуча тихо край ухото на Дедли-гън. — Нека ездачите на Огнения кон останат легнали тук и почакат, докато Винету се върне!
— Винету, ти? — попита Дедли-гън, като се понадигна. -Забравил ли е моят червенокож брат как изглежда бледоликият му приятел?
Винету го огледа, позна го въпреки тъмнината и прошепна с радостен глас:
— Дедли-гън! Хвала на Великия дух, който те е довел днес при апача! Нека той благослови ръката ти, за да се размаха гибелно над главите на враговете ти! На Огнения кон ли язди моят брат?
— Да. Занесох на изток златото, което събрах благодарение на дружбата ми с апачите, и сега се връщам, за да намеря още. Защо моят бдителен брат искаше да отиде някъде, а ние да чакаме завръщането му?
— Душата на нощта е черна, а духът на вечерта е мрачен. Винету не можа да познае приятеля си, който лежеше на земята. Но той видя човека, застанал на онзи хълм, за да наблюдава идването на Огнения кон. Апачът ще отиде да затвори очите на онзи огелала и после ще се върне!
В следващия миг той беше вече изчезнал.
Въпреки нощната тъмнина на странично разположения вълнообразен хълм се различаваше човешка фигура, която се открояваше неясно на звездния хоризонт дори и за острото зрение на един уестман. Значи огелаласите бяха поставили съгледвач, който трябваше да забележи появяването на светлините на влака. За някой бял би било много трудно, ако не и невъзможно да се приближи незабелязано до поста. Но Дедли-гън знаеше какви големи майстори са апачите в безшумното промъкване и беше сигурен, че този огелала щеше да изчезне след кратко време.