— Издадени сме! — прошепна му той. — Взимай пушката си и ме следвай бързо към конете ни! Но тихо, много тихо!
Те забързаха безмълвно между храстите, към малката поляна, където стояха вързани конете. Отвърза ха своите коне и ги поведоха бавно за юздите, докато тропотът от копитата им вече нямаше да бъде чут от лагера. След като се отдалечиха достатъчно и се почувстваха сигурни, те се метнаха на седлата и се наканиха да препуснат. В този момент обаче зад гърба им се разнесе тропот от галопиращи коне. Мертенс заби шпорите си в слабините на животното си така, че то се вдигна от болка на задните си крака, завъртя се и се понесе в бесен галоп, последвано от Волф. Скоро разпознаха двамата ездачи, които ги преследваха и се приближаваха все повече. Мертенс пришпори още повече коня си, ала само на няколко метра зад него изплува приведената фигура на апача. В този момент той вдигна ръката си, която държеше опасното ласо — чу се лекият кратък звук на свистящия из въздуха ремък, последва силно дръпване и Мертенс се строполи с коня си на земята. Зад тях се разнесе вик. Старата кобила на Хамърдъл си беше свършила добре работата. Дебелият се беше навел над падналия на земята Петер Волф и му връзваше ръцете. Дедли-гън и Пит Холбърс се уповаваха на сръчността на двамата преследвачи и ги следваха в бавен тръс. След като се появиха на мястото на схватката, догонените лежаха вече вързани на земята.
— Пит Холбърс, старий Куне, погледни — обади се Хамърдъл — дали този грийнхорн няма да може да се развърже? Здрав ли е ремъкът, а?
— Ако мислиш, Дик, че е достатъчно здрав, аз нямам нищо против. Само махни ласото от коня му, за да не се удуши!
— Дали ще се удуши, или не, е все едно, но тъй като това добиче може да ни потрябва, ще махна ласото!
И апачът беше вече освободил от ласото коня на Мертенс. Последният се намери вързан на земята, преди още да беше могъл да помисли за съпротива. Сега лежеше пред Дедли-гън като някой осъден престъпник.
— Драги виконте и капитане, лош ездач си. Не опитвай този номер отново, защото вместо ласата ще заговорят пушките ни! С това бягство сам се призна за виновен. Сега ще разбереш как наказват следотърсачите! Дик Хамърдъл и Пит Холбърс, предавам ви тези мъже. Най-напред им вземете всички писма и документи от моя племенник! През нощта ще ги пазим на смени. Когато утре рано сутринта тръгнем на път, ще ги вържете здраво за седлата и ще внимавате да ги заведем здрави и читави в нашето скривалище! Лека нощ, чака ни дълъг път, а и индианците могат да ни създадат още твърде много работа! Имаме нужда от сън…
Четвърта глава
Преследвачите
«Майка Дод в Хоубоукън», колко прекрасно, уютно и родно звучи това име в ушите на моряците от всички нации, които хвърлят някога котва в Ню Йорк! Не можеш да намериш втора майка Дод надлъж и нашир по всички морета и пристанища, а онзи, който е бил при нея макар и един-единствен път, може да разкаже за странните й привички, да похвали нейната любезност и копнее някой път пак да се намери на «борда й».
Но вярно е, че той трябва да е порядъчен моряк, иначе тя няма да иска и да чуе за него; той ще се озове пак вън пред вратата й много по-бързо, отколкото е влязъл. Тя си има много строги разбирания за благоприличие и собственоръчно пази добрата репутация на заведението си; пази я по такъв убедителен начин, че вече не един стар опърничав морски вълк се е запознавал лично със силата на дебелите й юмруци и неумолимостта на мощните й ръце. На онзи, когото не може да търпи при-себе си, тя просто прави знак с ръка да си излезе, а ако той се позабави, тогава го пипва за яката и го изхвърля на улицата със скоростта на локомотив. Но който веднъж е имал щастието да спечели доверието й, може да разчита на закрилата и подкрепата й във всеки случай и може да бъде сигурен, че тя няма да го изостави при никакви обстоятелства.
Заведението на майка Дод се помещава наистина само в една едноетажна сграда, но тя е дълга и стаите са малко под равнището на улицата. По широк коридор се стига до едно много обширно помещение, одименият му таван се крепи върху дървени колони. В предната му част са местата за «куцо и сакато», но на масите в дъното седят само онези, които се радват на особеното предпочитание на гостилничарката, а в задната стена има врата, която води към малка стая, където отсядат боцмани и капитани. Понякога те са принудени да търпят и присъствието на някой обикновен swalker, когото майка Дод е отличила с изключително благоволение.
Тя самата обслужва такива привилегировани хора, докато останалите са оставени на персонала.