Той имаше висока, широкоплещеста и изключително здрава фигура. На остриганата си глава носеше шапка с огромна периферия, която се спускаше назад ниско над врата му, докато пред лицето му една част от нея беше отрязана. Тялото му бе облечено в късо, широко, безформено палто, чиито ръкави едва достигаха малко под лактите и най-напред откриваха част от добросъвестно изпраните ръкави на ризата му, а после и загорелите му от слънцето ръце, които приличаха на лапите на някое допотопно животно. Краката му бяха обути в широки панталони от тънък плат, под които се виждаха чифт ботуши. Изглежда, че кожата за тяхната изработка бе взета от гърба на някой слон. С тази стара шапка, жабешки зеленото палто и жълтите панталони този човек приличаше на участник в някой маскен-бал, който беше сбъркал пътя на връщане от танцовия салон. Той закрачи между масите и столовете с широко разтворени крака, като че ли се намираше в силно разклащана от вълните лодка.
— Майко Дод! — извика той, като протегна ръце към гостилничарката. — Halte-la, hegh-day, ей, хора, пуснете ме да мина! Good evening, майко Дод, ето ме пак тук! Как си мон бижу?
— Питър! Наистина, това е Питър Полтър, който ми…
— Разбира се, че е Петер Полтер от Лангендорф, бивш флотски сержант от военния кораб «Нелсън» на Нейно английско кралско величество, а после кормчия на бързоходния кораб на Съединените щати «Swallow», и сега… хелоу, майко Дод, ела да те притисна до сърцето си и да те целуна.
Той я хвана, притегли я до себе си и звучно я целуна, нещо, което тя изтърпя напълно спокойно.
— Все си си старият Питър! Винаги с добре изпънати платна и…
— И жаден, жаден! Донеси ми няколко глътки от моето питие, защото, преди да започна да ти разказвам, трябва да си измия люка.
Той влезе в задната стая и едва сега гостилничарката забеляза, че не беше дошъл сам. Подир него вървеше млад човек и че беше джентълмен, това можеше да се види и от един километър, всъщност бе доста странно, че старият морски вълк се беше появил в такава компания.
Майка Дод отново се разшета. Донесе бързо исканата напитка заедно с три чаши и ги сложи на масата.
— Едната е за мен — поясни тя. — От само себе си се разбира, че ще пия с моя скъп гост за «добре дошъл».
— Естествено, скъпа моя фрегато! Но, слушай, първо трябва да постъпя джентълменски и да ти представя този мастър Тресков, който ми е ужасно добър приятел!
Тя направи най-хубавия кникс, на който беше способна, а Питър продължи:
— Срещнахме се при моя брат, който беше хвърлил котва при някакъв бижутер Тиме. Но…
— Тиме? И бижутер? Нима е възможно?
— Какво да е възможно? — намеси се Тресков за първи път в разговора.
— Ами, господине, виждате ли онзи млад човек? — Майка Дод се наведе към Тресков и тихо продължи: — Много добро момче е, но му се е случило нещастие. Баща му имал голям магазин отвъд океана, но са го убили и ограбили. Малко преди това бил изпратил момчето си на път за Америка; един брат на стария живеел в Запада като трапер и бил намерил много злато. Тъй като и сам не знаел какво да го прави, решил да го подари на брат си, когото подпомагал вече няколко пъти. Всичко това ми разказа самият Тиме.
— Ходил ли е вече при чичо си?
— Не, още не е. Наскоро след като дошъл в Америка, научил за смъртта на баща си от двама съотечественици, които току-що били пристигнали от Германия. Доверил им се, като им разказал цялата си история, а те му се отблагодарили, като го пребили и му задигнали документите и последните пари. Сега оздравя и вече… но, мешърс, може би сами ще му се представите да поговорите. Изглежда сте били вече в неговата родина…
Тресков се надигна веднага и се приближи към масата, на която седеше младият Тиме.
— Извинете ме, господине — заговори му той на немски, -че си разрешавам да ви безпокоя!
— Какво желаете? — попита го Тиме, като също стана от стола.
— Нищо друго, освен вашата компания. Ще имате ли добрината да седнете при нас?
— На какви обстоятелства дължа удоволствието от тази покана?
— Дължите го на една работа, която ми се струва, ви засяга доста много. Името ми е Тресков. Детектив съм и… но, моля ви, нека преди това отидем на нашата маса!
Тиме го последва в напрегнато очакване.
— Господин Тиме, вие вече сте чували за нападението и обира при баща ви, нали? Така, но подробности не знаете. Е, тъкмо по тази работа се намирам тук като полицай. Слушайте ме!
Тиме изслуша разказа на полицейския чиновник с голямо напрежение. За първи път чуваше от достоверен източник подробности за онова злодеяние. По онова време Петер Полтер бил посетил пак брат си след дълги години. Той работел при бижутера. След като бе станало ясно, че престъпниците са избягали в Америка, този човек, който бе обиколил целия свят, се присъединил към Тресков.