— Или там им е лагерът, или са оставили само животните, за да могат да се придвижват по-бързо напред. Това сатанинско добиче ще ни надуши и ще ни издаде. Трябва да се движим срещу вятъра, който идва от тази посока.
Той легна на земята и запълзя, като описваше широка дъга. Другите последваха примера му. След известно време той им направи знак да избягват всякакъв шум и посочи между храстите към едно открито място, което се простираше пред тях. Там пасяха около тридесет коня, охранявани от двама индианци.
— Виждате ли червенокожите негодници, мешърс? Имам голямо желание да ги накарам да опитат ножа ми и да разгоня конете по четирите посоки на света, хи-хи-хи-хи! Само че не бива. Не трябва да се издаваме. Напред! Необходимо е да ги настигнем колкото може по-бързо, но не по следите, а отстрани.
Дребният ловец се запромъква между гъсталака с безшумността и сръчността на змия. Пътят беше ужасно труден. Изминаха часове. Нощта започна да настъпва под широките корони на дърветата много по-рано, отколкото навън, в откритата прерия. Ставаше все по-трудно да се придържат към определената посока. Ето че Кънинг вдигна глава и задуши въздуха с широко разтворени ноздри.
— Мирише на огън и пушек. Разположили са се на лагер. Напред, но тихо, много тихо, защото сме съвсем близо до тях!
Сега храстите вече изчезнаха и гигантските стволове на дърветата се издигаха свободно нагоре към зеления свод като колоните на огромна катедрала. Четиримата мъже пълзяха по корем от едно дърво до друго, като търсеха прикритие зад дебелите стволове, докато се уверят, че никой не ги е забелязал и че близката околност все още не крие никаква опасност за тях.
Така стигнаха до ръба на един «gutter», както пионерите в Дивия запад наричат остроръбестите долчинки, които често се срещат в девствените гори, тесни, дълги и дълбоко пресечени. Кънинг внимателно приближи главата си към ръба и погледна надолу. Точно под тях на дълбочина от около петнадесетина метра гореше огън, около който седяха тридесетина червенокожи и бели мъже, а малко настрани от тях, зорко наблюдавани, лежаха три човешки фигури, чиито крака и ръце бяха вързани.
— At length, ето ги! — обади се тихо дребният трапер. — А те и не подозират, че тук отгоре ги зяпаме така великолепно, хи-хи-хи-хи! Но кои са онези тримата там? Мешърс, да се промъкнем още малко напред, ей до онези папратови храсталаци; оттам ще можем да видим лицата им!
Гъстите папратови листа растяха до самия ръб на долчинката и им даваха възможност да се прикрият толкова добре, че бе невъзможно да бъдат забелязани.
— Zounds — прошепна Кънинг, след като отново бе хвърлил поглед надолу, — това е нашият кърнъл заедно с Пит Холбърс и Дик Хамърдъл. Нападнали са ги и са ги пленили!
— Дедли-гън ли? — попита кормчията, като провря главата си между широките листа — Heavens — vraiment — наистина! Бен, да скоча ли долу да ги измъкна с помощта на двата си юмрука от това неприятно положение?
— Почакай още малко, приятелю, да видим най-напред какво ще става тук! Не виждаш ли, че тези подлеци са се скупчили така наблизо само за да решат съдбата на пленниците си? Онзи чернобрад ловец ръководи съвещанието и огелаласите са се съгласили с това, следователно вождът им трябва да е паднал убит край железопътния насип. Вижте, вече приключиха и предводителят им става!
И наистина беше така. Един от белите ловци, който по всяка вероятност беше техният предводител, се изправи и се приближи към пленниците. Той развърза ремъците около краката им и им направи знак да станат. След това им каза със заповеднически тон:
— Чуйте какво се реши за съдбата ви! Ти си Дедли-гън, предводителят на ловците, които имат нейде тук из гората тайно скривалище, нали?
Заговореният кимна утвърдително.
— Ти си убил Мато-си, вожда на тези храбри червенокожи? Отново последва същото кимване.
— Хората казват, че си донесъл от планините голямо количество злато и си го натрупал в скривалището си. Вярно ли е?
— Много злато!
— И че си складирал няколко хиляди бизонски кожи?
— Уел, мастър, добре си информиран.
— Тогава слушай какво имам да ти кажа: тези червенокожи мъже искат смъртта на всички ви. Вярно е, че им дадох съгласието си, но познанията им по английски не са достатъчни, за да следят думите ми, затова ще ви направя едно предложение.
— Говори!
— Ще ни заведеш до вашето скривалище, ще ни дадеш златото и кожите, а след това всички сте свободни!