— Това ли е всичко, което искаш от нас?
— Да. Решавай бързо!
— Изглежда, че си слушал дяволски малко за Дедли-гън, мастър, иначе нямаше да ми правиш такова гламаво предложение. Съюзил си се с червенокожите негодници само заради златото ми. Един бял в съюз с червенокожи срещу бели; много по-голям подлец си и от тях. Нека бъде проклето името ти во веки веков! Или наистина ме смяташ за толкова глупав да ти повярвам, че след като получите онова, което желаете, ще ни освободите?
— Ще удържа обещанието си и ти забранявам всяка обидна дума!
— Можеш да го разправяш на някой грийнхорн, но не и на мене! Много добре знаеш, че ще използвам свободата си, за да те изправя пред дулото на карабината си и да си възвърна ограбеното. Застреляй ни, ако имаш нужната смелост!
Сигурно Дедли-гън беше разбрал, че може да се държи така смело. Докато говореше, погледът му беше огледал ръба на падината бързо и изпитателно, след което също така бързо се бе отместил. По устните му заигра едва забележима усмивка на задоволство.
Този поглед не беше убягнал от внимателното полицейско око на Тресков, той се взря насреща към мястото, което бе привлякло вниманието на Дедли-гън, и трепна неволно.
— Погледни насреща- пошепна той на Бен Кънинг, който лежеше до него, — виждам главата на един индианец! Дребният ловец последва указанието му и тихо каза:
— Good-lack, Бога ми, това е Винету, апачът! Предполагах, че ще се появи, нали е бил заедно с нашия кърнъл! Не е бил пленен и ги е последвал, за да ги освободи. Трябва да му дам нашия сигнал!
Той доближи едно листо до устните си и след малко се разнесе песента на американски щурец. Звукът не можеше да събуди подозрението на враговете им, защото този вид щурец се среща твърде често. Обаче Винету погледна учудено към тях, след което изчезна. И тримата пленени ловци бяха наострили слух, но не се издадоха нито с някое движение, нито лицата им промениха изражението си.
— Да ви застрелям ли? — попита онзи, като повдигна рамене. — Какво си въобразяваш! Ще трябва да ви предам на индианците, а те ще ви вържат на кола на мъченията. И без това ще вземем златото и кожите. Само дяволът би ни попречил да намерим някоя следа от хората ти. И така, вразуми се, мастър, и кажи да!
— И през ум не ми минава такова нещо! Не мога да приема никакъв подарък, дори това да е животът ми, от човек, който напада братята си от засада и после ги продава на враговете им; не мога да приема нищо от човек, който се представя за мой племенник, а после ни напада! Мастър, ти си подлец, запомни това!
— Дръж си езика зад зъбите, иначе ще го изрежа с ножа си, преди да съм те предал на червенокожите!
— Докажи, че си по-добър, отколкото те мисля! Върни ни оръжията и нека се бием, ако имаш смелост — трима срещу тридесет!
— Не е необходимо, мастър, и без борба ще ви светим маслото. А що се касае до думата «подлец» и кому тя приляга, няма да спорим сега! И така, накратко: приемаш ли предложението ми, или не?
— Не!
— А другите двама?
— Хм — обади се Дик Хамърдъл, като присви презрително малките си очички, — дали го приемаме, или не, е все едно, но нищо хубаво не те чака, повярвай ми. Ако ръцете ми бяха свободни, а юмрукът ми стискаше карабината, тогава дяволите щяха да те вземат! Или си на друго мнение, Пит Холбърс, старий Куне?
— Дик, ако ти мислиш, че трябва да го вземат — отвърна дългият, — то аз нямам абсолютно нищо против!
— Well done — отвърна онзи долу с гневни пламъчета в очите, — тогава нека червенокожите ви набучат на кол и ви пекат колкото си искат!
Белият седна при индианците, за да им съобщи резултата от преговорите.
Междувременно под закрилата на папратовите листа се бе състоял тих, но много развълнуван разговор.
— Значи онзи, който говори сега, е вашият кърнъл? — обърна се Тиме към Бен Кънинг.
— Да, сър, твоят чичо, ако е вярно онова, което ми разказа.
— Той е, можеш да ми вярваш. Прилича така много на баща ми, че не остава място за съмнение. А сега, когато го срещам най-сетне, той е загубен! Няма ли начин да го спасим, Бен?
— Слушай, сър, ако си мислиш, че ще изоставя моя кърнъл в беда, тогава значи не ме познаваш. Мешърс, мога ли да разчитам на вас?
Останалите кимнаха безмълвно. Обаче Петер Полтер се обади:
— Да не мръдна оттук и да умра от глад като останки от стар кораб, ако не пипна онзи подлец, дето говори долу с Дедли-гън, и не го направя на каша! Но, мистър детектив, я извади онази фотография от торбата си! Има достатъчно светлина от огъня, за да й хвърля един поглед! Нека на място ме обърнат с кила нагоре, ако физиономията му не прилича на снимката!