И както се надигат и сгромолясват огромните вълни в открито море, както пъстрата тълпа от всички краища на света се блъска и тика, натиска и напира безспирно из улиците, площадите и обществените сгради, така и непостоянното щастие издига и сгромолясва хората, така и капризната съдба изтиква топката за игра, наречена човек, нагоре, към някой уж сигурен връх, за да го блъсне в следващия миг отново долу, на дъното, където пълзят многочислените «паразити на обществото». Онзи, който до вчера е бил величан като милионер и са му завиждали, може би още днес ще тръгне на път към златните мини с кирка, лопата и карабина, за да спечели отново изгубеното си богатство. Тези хора са обикновено от съмнителен произход и някои членове на човешкото общество с бляскава външност се разкриват в края на играта като лишени от всякакъв морал авантюристи, чието съществувание е било зависимо изключително от каприза на съдбата…
Един ветроход се движеше по курса от Акапулко към Сан Франциско. Това беше тримачтов кораб, здраво построен, с красива линия, на чиито нос и кърма се виждаше името му, написано със златни букви: «L’Horrible». Униформата на екипажа показваше, че се числи към военния флот на Съединените щати, макар по някои дребни особености в линията му, както и в такелажа, можеше да се предположи, че не е бил строен за тази цел.
В настоящия момент капитанът бе застанал на задната палуба и беше отправил поглед нагоре към вантите, където висеше един моряк с бинокъл в ръка и се оглеждаше внимателно.
— Е, Джеймс, видя ли го? — попита той.
— Ай, ай, кептън, плава точно пред бинокъла ми! — отвърна морякът, като посочи с ръка по посока на вятъра. Той се беше обърнал към своя началник с «капитане», въпреки че последният носеше отличията на лейтенант от военноморския флот. Но един чин по-нагоре никога не може да навреди, още повече когато въпросното лице го заслужава.
— Какъв курс държи?
— Тръгва подир нас, мастър. Струва ми се, че идва от Гуаякил или Лима, а може би дори и от Валпарайсо, защото държи курс, който минава още по на запад от нашия.
— Какъв кораб е това, Джеймс?
— Още не мога да кажа, сър! Нека се приближи още малко.
— А ще се приближи ли?
— Сигурно е, кептън!
— Почти не ми се вярва — гласеше отговорът. — Любопитен съм да видя кораба, който ще изпревари с платната си «L’Horrible».
— Хм — обади се морякът, като слезе от вантите и даде далекогледа на лейтенанта, — познавам един, който може да го изпревари!
— Кой е той?
— «Swallow», сър.
— Да, той може, но иначе никой друг! Как ли ще попадне обаче «Swallow» в тези води?
— Не знам, кептън, но корабът зад нас не е някое бостънско корито, а малък бърз ветроход. Ако беше по-голям, трябваше да го виждаме по-ясно на това разстояние. A «Swallow» също е малък и бърз платноход.
— Well, ще видим! — отсече лейтенантът и след като освободи моряка, се отправи към кормилото с далекогледа в ръка.
— Платно на хоризонта, нали? — попита кормчията.
— Да. Зад нас.
— Не бихте ли желали да скъсим малко ветрилата.
— Не е необходимо — отвърна лейтенантът, като погледна през далекогледа. — Това е един изключителен ветроход- Ще ни настигне и без да скъсяваме ветрилата!
— Ха, сър, не ми се вярва!
— Така е — прозвуча отговорът, в който си личеше наранената моряшка гордост, — Напредва много мощно Ето, виж, преди три минути можеше да се забележи само от марса, а сега се забелязва и от палубата.
— Да се отклоня ли малко от вятъра?
— Не, искам да видя колко време ще му е необходимо, за да се изравни с нас. Ако е американец, ще се радвам, но ако е някой друг, по-скоро бих му пожелал да върви по дяволите, отколкото да плава с такъв кораб!
Не мина много време и вече можеше да се видят с невъоръжено око върховете на мачтите, а после и стройният корпус на чуждия кораб.
— Това е бързоходен ветроход с такелажа на шхуна — обади се кормчията, — тримачтова шхуна, също като нашия «L’Horrible».
— Йес. Великолепен кораб, по дяволите! Виж как се носи, гонен от вятъра, опънал всичките си ветрила! Човекът, който заповядва на палубата му, изглежда, няма основание да се страхува от малко повече вятър. Сега подготвя дори ветрилата на брамса, така че шхуната ще повдигне кърмата си и ще затанцува почти само на носовата част!
— Голям юначага, сър. Но ако неочаквано се появи насрещен вятър, шхуната ще легне в морето и ако се лъжа, да не съм кормчия и да не ми е името Перкинс! Малко рисковано борави с ветрилата.