— Не. Не виждаш ли, че скъсяващите въжета не са вързани здраво, а са само закрепени? При неочакван обрат на вятъра само ги отпускат и толкоз!
— Сега вдига флага си. Наистина, американец е! Виждате ли звездите и ивиците? Буквално гълта разстоянието и след пет минути ще се изравни с нас.
— Да, гълта разстоянието, това е точният израз за такава скорост. My god, ама този храбрец наистина има от всяка страна по шест оръдейни отвърстия, въртящо се оръдие на бронираната кула на носа, а е сигурно, че има и нещо подобно на кърмата. Можеш ли да различиш вече името му?
— Още не, но ако не се лъжа, това е «Swallow». Веднъж се качих на палубата му в Хоубоукън и огледах внимателно целия му такелаж, всяко въже, шкот и скрипец.
— Кой беше капитан по онова време?
— Забравил съм му името, сър. Беше стар, почти негоден вече за плаване морски вълк с червеникавокафяв нос, който издаваше джина и брендито. Но добре познавах кормчията — казваше се Питър Полтър, беше дошъл от Джърмани, отвъд океана, беше пътувал много и човек можеше да му се довери. Не виждате ли вече името му с далекогледа?
— Да, това е «Swallow». Промени курса с един или два румба към наветрената страна! Очевидно иска да говори с нас. Той се върна на задната палуба и извика:
— Ей, момчета, заемете се с брасите!
Моряците се затичаха към въжетата.
— Вдигнете флага!
Звездното знаме на Щатите полетя нагоре.
— Започнете лягането на дрейф!
Заповедите му се изпълняваха със съвършена точност.
— Артилериста!
Извиканият моряк пристъпи към оръдието си.
— Свалете ветрилата! Огън!
Платната се смъкнаха и в същото време проехтя изстрелът над морската шир.
— Кормчия, внимание! Ще дрейфуваме!
Кормилото се подчини моментално на заповедта и «L’Horrible» легна на дрейф с възможния най-малък вятър по рейте си, за да изчака «Swallow».
И от неговия борд проехтя изстрел. Едва ли не с баснословна бързина «Swallow» летеше и се приближаваше все повече. Под шприта му бе разперила заострените си позлатени крила синя лястовица, издялана от дърво. Сега не се виждаше на кърмата името на кораба. Попътният бриз бе издул здраво тежките му ветрила. Наклонен настрани, така че краищата на гафелните рейки почти докосваха водата, корабът летеше с такава сигурност и грация, които правеха чест на името му. Сега, когато кливерът му достигна почти на една линия с флага на кърмата на «L’Horrible», се разнесе гласът на капитана, застанал отпред на палубата на своята шхуна:
— Свали ветрилата!
Веднага платната се отпуснаха, носът на кораба се издигна, той се изправи от наклоненото си положение, заклати се за кратко време насам-натам, след което застана спокойно, гордо и сигурно над укротените вълни.
— Ахой, кой кораб е това? — попита с длани на устата командирът на «L’Horrible». Той знаеше много добре какъв е този кораб пред него, но трябваше да спази обичайната формалност.
— «Swallow», лейтенант Уолпоул от Ню Йорк, идваме направо от Ню Орлиънс покрай Кап Хорн. А вие?
— «L’Horrible», лейтенант Дженър от Бостън, имаме задача да кръстосваме из тези води, сър!
— Радвам се, сър! Имам да ви предам нещо. Да дойда ли при вас с шалупата, или да доближа борда си до вашия?
— Опитайте, лейтенанте, стига да успеете!
— Ха, «Swallow» се справя и с по-трудни неща.
Той отстъпи назад и направи знак на хората си. «Swallow» се извъртя с лекота, описа къса дъга и се спря толкова близо до другия кораб, че екипажът можеше да хване с ръка вантите му; това беше маневра, която можеше да бъде проведена с тази сигурност и при този вятър само от човек с голяма смелост, опитност и умение. Докато двата кораба се полюляваха на две съседни вълни, лейтенант Макс Уолпоул се озова с ловък скок до лейтенант Дженър.
— Имам заповед да ви предам тази запечатана телеграма, сър! — каза той, след като си бяха разтърсили приятелски ръцете.
— Аха! А ще дойдете ли с мен в каютата? Ще трябва да пийнете нещичко на борда на «L’Horrible».
— Нямам толкова време, лейтенанте. Нека донесат по една глътка на палубата!
Дженър даде необходимото нареждане, след което отвори плика.
— Знаете ли какво съдържа телеграмата? — попита той.
— Не, но мога да се досетя.
— Трябва веднага да тръгвам за Сан Франциско; впрочем бяхме поели вече курс в тази посока. Трябваше да ви съобщя това.
— Well, тогава ще ви предам тези телеграми, които трябва да връчите на капитаните на Щатите, намиращи се на пристанището. Сигурно сте чули вече, че Югът изгуби играта?
— Да, научих го, въпреки че кръстосвам от кратко време в тези ширини. Но ми се струва, че ще има да се потрудим още здравата, как мислите?