— Дрън-дрън, я казвай! Или ако те е страх, да го кажа аз: ако капитан Кайман беше жив и «L’Horrible» беше в ръцете му, щях да отида веднага на борда му. Ето на, чухте го и ми се струва, че ще ми дадете право!
В този момент вратата се отвори отново и вътре влезе приведен един човек, когото всички поздравиха като стар познат:
— Дългия Том! Ела насам, стари моряко, и хвърли котва на този стол. Знаеш ли, току-що говорехме за тебе!
— Да, за теб и за «L’Horrible» — потвърди и друг глас.
— Я оставете «L’Horrible» спокойно в пристанището, плъхове такива — отвърна той, като сядаше, при което намигна скришом на човека с червения белег. — Какво ви интересува този кораб, а?
— Нас малко, но тебе толкоз повече. Говорехме си, че го познаваш по-добре от нас. Или не си се разхождал някога по дъските на палубата му?
— Няма да кажа нито да, нито не, но не е изключено да е вярно. Има няколко дузини хубави кораби, които са виждали Том, и какво толкова лошо има в това, ако и «L’Horrible» е между тях?
— Нищо. Но я ни кажи истина ли е, че боцманът на пиратския кораб бил някаква фуста?
— Вярно е, доколкото съм чувал.
— Хм, тогава въпреки всичко на кораба трябва да е имало ужасни порядки!
— Защо?
— Ами ако някое женище командва даден кораб, тогава не бих желал да съм на борда му. Струва ми се, че точно това и нищо друго е истинската причина за пленяването му.
— Така ли? — чу се провлеченият глас на непознатия с червения белег.
— Да, така е. Или може би имаш нещо против?
— Не те засяга. Исках само да знам дали наистина така мислиш.
— Не ме засяга ли, а? Когато някой непознат се намесва в това, което казвам, то не ме засягало! Дръж си езика по-здраво зад зъбите, иначе така ще те плесна през муцуната, че ще го глътнеш!
— Като те гледам, да не повярваш!
— Какво… как? На — на ти каквото ти се полага!
Той скочи и се намери бързо до слабичкия, с около една глава по-нисък от него човек, и така замахна да го удари, че едва ли тази «милувка» щеше да му се отрази добре. Намиращият се в опасност човек обаче го сграбчи светкавично, вдигна го нагоре и го запрати с такава сила на пода, че той едва успя да се надигне.
Веднага скочи най-близко седящият до него мъж, за да отмъсти това позорно поражение на другаря си. Очакваше го същата участ: противникът му отбягна ударите с истинска котешка пъргавина, после успя да се вмъкне под ръцете му, вдигна го и го запрати на земята така, че му изпращяха кокалите.
Вече се изправяше третият от мъжете, когато Дългия Том се зае да изглади враждата.
— Стоп! — обади се той, като го хвана за ръката и го задържа. — Не прави глупости, стари приятелю! Не можеш да се мериш с този там, а и десет души пак не могат!
— Охо! Я да видим!
— Опитай, ако толкова настояваш, но ми се струва, че трябва да уважавате един офицер от «L’Horrible»!
— От «L’Horrible»?
И другите двама, които се бяха надигнали от пода и се канеха да подновят нападението си, зададоха изненадани същия въпрос.
— От стария или от новия?
— От стария, разбира се. Или си мислите, че някой от онези слабоумни офицери от военния флот на Съединените щати ще се осмели да дойде тук в нашата каюта?
— Истината ли казваш?
Човекът с червения белег кимна небрежно с глава и рече:
— Сигурно ще е истина, хора. Дългия Том ме познава малко и отпреди, когато известно време заедно тъпчехме едни и същи дъски и заедно вършехме добри удари.
— Тъй, това е вече друго нещо! Щом е така, няма защо да се страхуваш от нас, нито пък ще ти досаждаме с юмруците си.
— Ха — прозвуча пренебрежителният отговор, — сами видяхте, че никак не ме е страх от юмруците ви. Но струва ми се, че не сте лоши моряци, и затова не само че няма да ви се сърдя, ами и ще поостана още на котва при вас.
— Няма да се сърдиш ли? Но струва ми се, че кавгата започна не от нас, а от тебе. Не те засягаше това, което говорехме защото си чужд човек тук!
— Хм може и да имате известно право, но съм свикнал да проверявам хората си, преди да се споразумея с тях.
— Твоите хора ли? — попита един от тях.
— Да ги проверяваш? — обади се втори.
— Да се споразумеете? — добави трети.
— Така е! Не казахте ли преди малко, че искате да служите на палубата на «l’Horrible»?
— Просто така го казах. Сигурно си запомнил обаче забележката: ако капитан Кайман е още жив и го командва!
— А много ли си сигурен, че е мъртъв?
— По дяволите! Да не би да искаш да кажеш, че е още жив?