— Жив е! Можете да бъдете сигурни!
— Дявол го взел! Ами къде е тогава, а?
— Това не е ваша, а моя работа.
— Във всеки случай не е на «l’Horrible».
— Не, тук си прав. Но… хм, ако той отново си го върне.
— Да си го върне ли? Ха, ами, сър, това би било чудесен номер от негова страна!
— И от ваша!
— От наша ли? Как така?
— Защото можете да бъдете заедно с него, ако пожелаете -прозвуча тихият и предпазлив отговор.
— Какво искаш да кажеш с това, мастър?
— Искам да кажа, че човек би могъл да се довери донякъде на хората, които Дългия Том нарича свои приятели. Или не, а?
— В името на всички дяволи, имаш право, не бъркаш! Ние сме навсякъде, където могат да се спечелят добри пари. Том ще ни бъде поръчител.
— Вече съм поръчителствал — обади се Том. — Този сър ви познава вече, както и аз самият. Повиках го тук, за да може да ви види и да поговори с вас. Знаете ли новината?
— Казвай!
— Ще стана боцман на «L’Horible» .
— Боцман ли? Да не ни будалкаш?
— Нямам такова намерение. И вие можете да получите добра служба стига да желаете. Как да не желаем! Но нали корабът е на сините куртки.
— Сега да, но няма да е задълго. Бъдете сигурни.
— Защо мислиш така?
Том се наведе над масата и прошепна:
— Защото ще им го вземем.
— Всички дяволи, това би било невиждан номер! Сигурно ще се заговори за него из целите Щати, та и далеч извън тях.
— Да не ви плаши това?
— Да ни плаши ли? Ха! Какво могат да ни навредят приказките? Щом стъпим на «L’Horrible», няма да ни е страх и от целия свят!
— Така е, а ще можете да си живеете като великия Могул, мисля, че така се казва на онзи юначага, който има толкова много долари, че би могъл да напълни с тях морето, ако е така глупав да ги изхвърли в него. Само от вас зависи да си живеете така!
— От нас? Продължавай, сър!
Човекът с червения белег бръкна в джоба на палтото си, измъкна добре натъпкан портфейл, извади от него няколко банкноти и сложи по една от тях пред всеки.
— Искате ли ги тези хартийки? — попита той.
— Няма да бъдем толкова глупави, та да се откажем. Но какво трябва да направим за тях?
— Нищо. Подарявам ви ги. Но ако сте хора на място, можете още утре или вдругиден да имате петорно повече.
-Как?
— Искате ли да се поразходим към рейда?
— Защо не?
— И да посетим сините куртки?
— Защо не?
— Може би ще посръгаме неколцина с нож в ребрата.
— Няма значение!
— После, разбира се, ще останете на кораба.
— Естествено! Но кой ще ни бъде капитан?
— Кой друг, ако не капитан Кайман.
— Значи е жив?
— Жив е и ще бъдете доволни от него, ако си вършите работата.
— Няма да има причина да се оплаквате, сър, на нас може да се разчита!
— Добре, тогава чуйте какво ще ви кажа! Те се приближиха към него в очакване.
— Ще си купите по-хубави дрехи, така никой не бива да ви вижда.
— Дадено.
— Вечерта няма да излизате, а ще останете тук, за да чакате известие от мен.
— Нямаме нищо против. И без това навън полицейските хрътки само ни създават неприятности.
— Щом получите известие от мен, ще дойдете с Том в… в… в къщата на мадам Дьо Вулетр.
— По дяволите! Тя е страшно изискана и богата лейди. Чувал съм да говорят за нея. Какво общо имаме с нея?
— Офицерите от «L’Horrible» ще бъдат там.
— Аха!
— Вие ще търсите работа на кораба, а тя ще ви препоръча на господата.
— Дявол да го вземе… ще препоръча нас… богатата благородна мис? Сър, да не си мръднал нещо?
— Мисля, че не съм!
Мъжете го огледаха с изпитателни погледи, в които имаше и съмнение, и уважение.
— Тогава сигурно я познаваш доста добре, а?
— Възможно е! Във всеки случай ще ви вземат на работа като моряци и ще отидете веднага на борда.
— Както заповядаш, сър!
— Ще се погрижим за това, щото офицерите и младшите чинове да слязат на сушата. След това капитан Кайман и хората му ще дойдат с лодки до вас и… е, останалото не е моя работа. Аз съм само негов агент. Каквото още е необходимо да научите, ще ви го каже Том.
Мъжете закимаха в знак на съгласие. Планът на мнимия агент дотолкова бе завладял мислите им, че те не намираха сега време за дълги разговори. А агентът продължи:
— И още нещо. Том е боцман и отсега нататък трябва да му се подчинявате безусловно. Ясно ли е?
— Йес, сър!
— Ако бъдете верни и не бърборите, ще можете да разчитате на капитана. Обаче при най-малкия признак на измяна сте загубени, погрижили сме се за това. И така, бъдете внимателни!
— Не се тревожи! Знаем с какво сме се заели. И тъй като това ни е било твърде старо желание, което сега се сбъдва така лесно и хубаво, няма сами да си развалим удоволствието, я!