— Ето ви тук още нещичко за пийване. Трябва да тръгвам. Довиждане!
— Довиждане, сър!
Докато другите се надигнаха и застанаха почтително прави, непознатият подаде високомерно ръка на Том и изчезна през вратата. Тогава един от тях се обади:
— По дяволите, какви яки ръце има този юначага!
— И което е най-важното, видяхте ли какви малки ръце има? — добави друг. — Не му личи наистина, че сатаната се е вселил у него!
— Сядайте — нареди им Том, — имам да ви обяснявам още някои неща.
Мъжете седяха заедно още дълго време и слушаха думите на своя другар. Той беше опитен и хитър моряк и знаеше как може да ги убеди напълно в това, че тъкмо сега, по време на войната между Южните и Северните щати, могат да се направят великолепни гешефти от тайно пиратство, когато имаш добър кораб, воден от сигурна ръка…
Стаите на мадам Вулетр бяха силно осветени през тази вечер. Тя имаше много гости. В приемната зала свиреше пиано и двойките танцуваха. По малките масички се виждаха най-големи лакомства и освежителни напитки. По-възрастните господа се бяха оттеглили в съседните стаи, където се водеха най-различни разговори или пък се правеха «малки игрички», при които се залагаха, печелеха или губеха стотици долари.
И най-завистливият човек трябваше да признае, че господарката на този дом беше най-очарователна измежду всички присъстващи дами. Тя умееше така да изговаря всяка дума и в най-малкото й движение имаше толкова грация, че всеки, който я наблюдаваше, се чувстваше неволно привлечен от нея, а после и за дълго време запленен от чара й.
В този момент тя си почиваше, небрежно отпусната на плюшения диван, като си вееше с едно украсено с перли ветрило. Тъмните й очи бяха отправени с нескрит интерес към лейтенант Дженър, който й беше представен от капитана на военния брониран кораб.
— Заобиколили сте Кап Хорн, лейтенанте? — попита го тя.
— Да, но не идвам направо оттам. Кръстосвах продължително време пред провлака.
— Ах, каква скучна работа, нали? А не сте ли имали време досега да хвърлите котва някой път тук?
— За съжаление, не. Моряшката служба е сурова.
— Знаете ли, лейтенанте, въпреки това се чувствам особено силно привлечена от мореплаването.
— Така ли? В морето наистина има нещо привлекателно дори и за дамите. Но онова, което се разбира обикновено под «мореплаване», е толкова прозаично и… опасно, че едва ли някоя лейди сериозно би…
— Ха — прекъсна го тя, — не всяка жена се страхува от опасностите, както и не всеки мъж е Херкулес. Родена съм на един остров, заобиколен от вода. Имах много роднини на континента, пътувах често между острова и континента, много пъти съм била на север в Ню Йорк и Бостън, веднъж бях дори на нос Добра надежда. У мен се събуди такъв интерес към морето, който се разпростря върху всичко, свързано с него. Дори проявих любопитство и към навигационните науки, които са така трудни за лаиците и прозаични, както се изразихте вие. Но ако имате желание да влезете в работния ми кабинет, бих могла да ви дам най-сигурни доказателства за това твърдение.
— Може би кракът ми е твърде светски, за да има право да пристъпи прага на такава светиня.
— Така си мислите! Тук хората живеят непринудено и независимо от обичайните правила в обществото; положително няма да проявя нетактичност спрямо моите гости, ако ви помоля да ми подадете ръка!
Тя сложи ръката си в неговата и двамата преминаха през няколко помещения, докато стигнаха до неголяма стая, която твърде малко или изобщо не заслужаваше названието «работен кабинет». Беше малка, уютна и обзаведена с изискан разкош.
Мадам Вулетр се приближи до бюрото от скъпоценно дърво, отвори едно сандъче и извади от него пълна колекция най-точни и скъпоценни морски карти. В други сандъчета бяха наредени всички прибори, необходими при управляването на един кораб.
Дженър не можа да скрие учудването си от това неочаквано съкровище. Той си призна искрено:
— Трябва да ви кажа, мадам, че в моята каюта приборите не са по-добри от тези!
— Възможно е. Нямам обичай да задържам у себе си негодни предмети.
— Но тези уреди могат да се употребяват само в практиката, и то след солидна подготовка!
— И не вярвате, че една жена може да има такава подготовка?
— Досега не съм срещал жена, която да ме убеди в противното.
— Тогава ви моля да ме изпитате!
Очите й се спряха на откритото му и честно лице с израз на нескрита веселост, но един внимателен наблюдател би открил в тях и известна доза подигравка или презрение.