— Да ви изпитам ли? — засмя се той. — Та кой човек, застанал срещу вас, би могъл да запази спокойствието, необходимо за тази цел! На борда на моя кораб няма да се чувствам толкова смутен.
— Този «L’Horrible» е великолепен кораб, сър, най-великолепният, който познавам. Но знаете ли, че би трябвало да ви мразя заради него?
— Да ме мразите? Защо?
— Защото на него трябваше да прекарам в страдания най-лошите и страшни часове от моя живот.
— Вие сте била на «L’Horrible»? — попита той учудено.
— Да. Знаете ли историята на този прочут или по-скоро известен с лошата си слава кораб?
— Горе-долу.
— Слушали ли сте, че на борда му е имало една жена, когато е бил пленен?
— Разбира се.
— Била е на борда на пътническия кораб, който е попаднал после в ръцете на капитан Кайман.
— Така е било!
— Е, тази жена бях аз!
— Вие ли? Каква среща, мадам! Трябва по-късно да ми разкажете непременно за това небивало приключение!
— Мога ли да си пожелая нещо, сър?
— Говорете!
— Бих искала да видя «L’Horrible», ще ми разрешите ли пак да се кача на палубата му, мястото, където изгубих толкова много?
— Разбира се! — отвърна той зарадван, че ще може да я разведе из своето малко, добре подредено царство.
— А кога?
— Когато пожелаете!
— Тогава утре, сър, утре предиобед.
— С удоволствие, с голямо удоволствие, мадам. Присъствието ви ще освети мястото, което понастоящем е и мой дом.
— Тогава ще имаме и възможност да проведем изпита --засмя се тя закачливо. — Но бих искала, лейтенанте, посещението ми да не ви причини никакви неудобства. Нито съм адмирал, нито комодор и нямам никакво право да преча по какъвто и да било начин на моряшките ви задължения.
— Не се тревожете, мадам! Дори и да исках, дори и да ми беше разрешено, пак трябваше първо да преодолея някои малки затруднения, за да мога да ви посрещна на кораба си като на парад. Тъкмо утре рано сутринта някои хора от екипажа ми напускат службата и ще трябва да се огледам за попълнения.
— Ах, така ли? А мога ли да ви предложа услугите си, сър?
— Ще съумея да оценя с благодарност такава мила любезност!
— О, моля ви, не само аз ще трябва да ви благодаря! Това, което споменахте, ме накара да си спомня за няколко мъже, които са ми били слуги и винаги са имали желанието да попаднат на някой добър кораб. Всичките са много опитни моряци и аз мога само да ги похваля. Ще ми разрешите ли да ви ги препоръчам?
— Вашата препоръка ми спестява труда да търся подходящи хора. Мога ли да помоля за подробности?
— Те живеят наблизо. Ще наредя да ги извикат в преддверието, където ще можете да ги огледате.
— Вашата добрина буквално ме обезоръжава, мис. Убеден съм, че никой от вашите протежета няма да бъде върнат.
— Благодаря ви! Разрешете ми да дам необходимите нареждания!
Те се върнаха обратно при гостите.
Дженър беше очарован от любезността на тази жена, която му правеше такава услуга. Той, обикновеният моряк, без претенции за изискано поведение в обществото и по отношение на жените още напълно неопитен, беше далеч от всяко подозрение. Когато му съобщиха, че хората го очакват в преддверието, той излезе, хванал домакинята под ръка. Подхвърли на Том, защото това беше наистина Дългия Том заедно с другарите си, извикани от кръчмата, няколко лесни въпроса, даде им обичайната предплата и им нареди веднага на следното утро да се явят на борда на «L’Horrible».
— Е, лейтенанте — попита го капитанът на бронирания кораб, когато по-късно двамата се връщаха заедно, — хареса ли ви тази жена?
— Прелестна е! — отговори Дженър. — Иска да посети моя кораб.
— Така ли? А кога?
— Още утре предиобед.
— Хм, желая ви щастие, лейтенанте! Сигурно ще я посрещнете както се полага.
— Ще я посрещна учтиво, нищо повече.
— Да се самопоканя ли за приема?
— Мога ли да ви помоля да дойдете, капитане?
— Не, не — засмя се той. — Искам да бъда тактичен и да не ви смущавам щастието, но, разбира се, при едно условие.
— И то гласи?
— Ще доведете за четвърт час гостенката си и на моя кораб!
— Дадено!
Двамата офицери се качиха в лодката, която ги чакаше, за да ги отведе до корабите им.
На следващото утро на борда на «L’Horrible» цареше по-голямо оживление от обикновено. Екипажът беше уведомен, че една високопоставена дама желае да разгледа кораба. Изглежда, че безупречният ред и чистота, които обикновено царят на един военен кораб, правеха излишни всякакви приготовления в тази насока, но въпреки това Дженър огледа грижливо всичко и нареди тук-там да бъде извършено нещо дребно, някаква промяна, за да постави полюляващия се кораб по възможност в най-благоприятна светлина.