Едва бе привършена тази работа и на борда се появиха новите моряци, за да се представят на Дженър. Той ги прие на служба, нареди да им покажат помещенията и повече не се погрижи за тях. Надзираването на екипажа не беше негова работа, с това се занимаваше боцманът.
Когато по-късно се появи мадам Вулетр, той я посрещна с изискани маниери.
— Великолепен кораб! — каза тя, след като разгледаха всичко с Дженър и се върнаха на палубата под едно опънато платнище, където ги очакваше готвачът с най-отбрани лакомства. — Трябва да ви призная, сър, че корабът се е променил много, и то в положителен смисъл. Този нов такелаж е великолепен и ми се струва, че бързината се е увеличила значително, откакто корабът се намира в ръцете на флота на Съединените щати.
— Нямам представа с колко възли се е движел преди, но въпреки това мога да се присъединя към вашето мнение. Не мислете, че причината за това е желанието ми да си припиша някаква заслуга. Просто военноморският флот на Щатите притежава повече средства от някой частен собственик, за да съоръжи един кораб както трябва.
— Мисля, че «L’Horrible» може спокойно да се мери с който и да било друг кораб.
— И тук ще се съглася с вас, макар че ми е известно едно изключение, едно-единствено.
— Имате предвид?
— «Swallow», с лейтенант Уолпоул.
— «Swallow»? Струва ми се, че съм чувала за него. Какво представлява?
— Бързоходен кораб с такелаж на шхуна.
— Къде се намира сега?
— Идва насам и носи телеграми. Натъкнах се на него на няколко градуса южно оттук, където получих някои нареждания от Уолпоул. Той се насочи към обичайния път на японските кораби, но скоро ще хвърли котва в тукашното пристанище.
— Иска ми се да видя този великолепен кораб!
— Може би желанието ви ще се сбъдне скоро. Но, моля ви, вземете си нещо от закуските, които едва ли ще са съвсем по вашия вкус. Какво да се прави, готвачът на един военен кораб много рядко приготвя ястия за дами.
— Но пък дамите не приготвят толкова рядко ястия за храбри моряци. Господин лейтенант, мога ли да ви поканя на гости?
— С благодарност се подчинявам на разпоредбите ви.
— Тогава бих желала да ви видя у дома днес вечерта и си позволявам да ви очаквам заедно с останалите подофицери.
— Ще дойдат онези, на които им разрешава службата.
— Благодаря ви. Вечерята ще бъде entre nous и аз ще се помъча според възможностите си да се реванширам за вашето дружелюбно посрещане.
— Мадам Вулетр положително ще бъде посрещната по този начин навсякъде. Така например ми е поръчано да ви предам покана за посещение на бронираната фрегата, макар и за няколко минути. Капитанът ще ви бъде много благодарен за това внимание.
— Ще се съглася, но при едно условие.
— Какво е условието ви?
— Да ме придружите.
— Съгласен, с най-голямо удоволствие.
След като закусиха, той нареди да ги откарат до кръстосвача. Доверчивият офицер нямаше никаква представа за тайната цел, преследвана с това посещение. А още по-малко можеше да знае, че моряците, дошли при него днес на борда по препоръка на мадам Вулетр, имаха намерение да отвлекат кораба. А пък тези моряци едва ли биха повярвали, ако някой им кажеше, че мадам Вулетр е онзи човек с червения белег, който ги беше наел вчера в кръчмата.
Седма глава
Скривалището
Бурните ветрове, които се носят над равнините, срещат скалистите планински масиви и… се успокояват. Облаците, които се носят по небето величествено бавно или препускат, гонени от бурята, се трупат и кълбят на хоризонта в див безпорядък като разбеснели се призраци; те изливат студената си кръв върху земята и… се успокояват. Потокът и шумящата река, които носят водите си между бреговете по силата на неумолимия закон на тежестта, достигат най-сетне морето и… се успокояват. Движението и покоят представляват съдържанието на съществованието на всяко нещо, както и съдържанието на човешкия живот.
Дивата прерия не знае що е роден край, нито уютно домашно огнище, където семейството може да се наслаждава на щастието си. Предпазливо, боязливо и потайно като дивеча ловецът се промъква и ловува из просторните савани, заобиколен отвсякъде с опасности, заплашван винаги от смъртта. Но той не бива да живее постоянно така, защото в противен случай огромните му физически сили, храбростта, издръжливостта? и неукротимата му енергия все пак ще отстъпят победени. И той се нуждае от възобновяване на силите, от почивка и спокойствие. Всичко това ловецът намира на грижливо избрани места, които обикновено използва отчасти за тази цел, но отчасти и за да складира и пази онова, което му е донесъл ловът. Това са така наречените hide-spots или hiding-holes…