— Колко изхода има скривалището ви?
— Толкова, колкото и хора има в него.
— Опишете ми пещерата!
— Разгледай си я сам, ще ти бъде по-полезно!
— Добре, както искаш! Можеше да облекчиш положението ви, но тъй като сам си го търсиш, ще бъдете измъчвани и изгорени! Ще ви откарат в селата на огелаласите, а можете да си представите какво ви чака там.
— Ха, дали ще ни измъчват и изгорят, е все едно. Засега обаче сме все още тук, а ти внимавай да не те поначукам малко, та да можеш после да се изпържиш и изпечеш по-добре, когато ти се усмихне щастието да заемеш нашето място.
Траперът им обърна гръб.
— Нека моите червенокожи братя вържат тези бели мъже още по-здраво. Те заслужават смъртта на кола на мъченията!
Хамърдъл и Холбърс бяха вързани още по-жестоко и бяха захвърлени на земята. Огънят продължаваше да гори, но беше поддържан толкова бавно и оскъдно, че миризмата на дима се усещаше на съвсем малко разстояние. Отблясъците на залеза, които доскоро бяха играли във върховете на дърветата от вековната гора, бяха изчезнали. Ставаше все по-тъмно и по-тъмно, а под короните на дърветата цареше такъв мрак, че само силното и опитно око на индианеца или уестмана можеше да различи най-близките предмети.
Ето че сега Траперът тръгна заедно с младия вожд на индианците, за да му покаже пещерата на Дедли-гън. Другите останаха по местата си. Младият вожд стъпваше безшумно след белия. Пътят, който следваше траперът със сигурност въпреки голямата тъмнина, водеше в права посока през гората между великанските дънери на столетни дъбове и буки, докато двамата се озоваха на брега на един поток. С удвоено внимание те продължиха да вървят срещу течението му. След известно време стигнаха до мястото, където водите на потока излизаха от планинските недра. Тук растяха гъсти храсталаци. Траперът протегна ръце, разтвори ги и изчезна между тях. Индианецът го последва. Двамата се озоваха в ниска естествена галерия, по дъното на която течеше потокът. Те запълзяха бавно напред на ръце и крака във водата. Пътят им беше изключително труден. И траперът минаваше сега за първи път по него; днес беше идвал само до входа. Може би около половин час продължиха да се промъкват срещу течението към вътрешността на планината, като следваха многобройните завои, образувани от потока, и преминаваха през малки водовъртежи, докато доловиха тихо бучене, което се засилваше с всяка изминала минута. Най-накрая то се превърна в силен грохот, който заглушаваше дори и силния човешки говор.
Бяха се озовали пред водопад. Високо горе над тях се намираше скривалището на Дедли-гън, а пред краката им се забелязваше сигурно доста дълбок вир, издълбан от падащата вода. От него водата изтичаше покрай тях надолу. Ако действително този път на потока се използваше като таен изход, тогава трябваше да има някакво съоръжение, което правеше възможно спускането от горе на долу покрай падащата отвисоко вода.
Траперът заопипва наоколо с ръце. Очакванията му не останаха излъгани. Намери двойно въже, дебело и устойчиво, направено от влакната на пълзящи растения с навързани по него многобройни възли, така че не бяха нужни големи усилия за хората да се изкачват и слизат по него. Той сподели със спътника си това откритие, а също и онова, което трябваше сега да направят. Тъй като говоренето беше безполезно, всичко стана с жестове. След това той изпробва дали въжето бе закрепено горе здраво и започна бавно да се изкачва по него. Индианецът го последва.
Трудна и опасна работа за непосветени хора беше това изкачване покрай падащите отвесно води. Водните пръски ги измокриха изцяло, шумът в тясното пространство почти ги зашемети, под тях зееше неизвестна за тях бездна, а горе може би ги очакваше бдителен неприятел. Но всичко това не ги изплаши — единият бе подтикван от жаждата за злато, за което се говореха легенди, а другият — тласкан от младежки устрем за действие.
Успяха щастливо да преминат това препятствие и достигнаха горното корито на потока. Бученето на водопада им пречеше да доловят какъвто и да било друг шум около себе си. Продължиха пътя си напред пипнешком, докато шумът отслабна и се превърна в далечно бучене. Сега траперът спря. Стори му се, че бе доловил човешки гласове. Той извади ножа си, приготви и револвера, който досега грижливо бе скрит, за да се запази от водата, и се запромъква бавно и безшумно напред заедно с индианеца, приготвил се също така за борба. Човешките гласове ставаха все по-ясни. Двамата продължиха да се прокрадват по-нататък, после легнаха на земята, заслушаха се внимателно и чуха някой да казва:
— Проклятие, тези ремъци така се врязват в месата ми, като че ли са ги направили от остриетата на ножове. Дяволите да го вземат този Дедли-гън и цялата му сган!