— Сами си вземете месото, и то заедно с дебелия и тънкия. Всичко това ще намерите при индианците край реката, освен ако през това време не са продължили ездата си.
— Индианци… край реката? Какво означава това?
— Означава, че нямам много време да приказвам надълго и нашироко с тебе — отговори Петер Полтер на дребния Кънинг. — Трябва да вляза при Дедли-гън. После можеш да научиш от него всичко.
Той се отправи към входа на пещерата. Ловците бяха насядали около един огън при входа на скривалището. Дедли-гън позна моряка:
— Пак ли си тук, моряче? — попита го той. — Сигурно другите са поизостанали с месото, а?
— Да, с червеното месо, сър! Пленени са и сега ще ги обесят и разстрелят, или пък ще ги изядат — за мен това е едно и също.
Мъжете наскачаха.
— Пленени ли са? От кого? Казвай! — завикаха те.
— Ще ви разкажа, но я ми подайте най-напред някоя глътка и няколко хапки от това нещо. Носих се бързо като съобщителен платноход и сега пращя по всички шевове като останките на някой стар кораб, който се нуждае от калафатене. Дяволите да ме вземат, ако някога отново се появя в тази нещастна прерия и се кача на гърба на такъв звяр, който хуква с мен напосоки така, че изгубвам верния курс и не мога да го намеря во веки веков. Ако това добиче не беше надушило скривалището само, щях да се нося из прерията още десет години във всички възможни посоки!
Дадоха му каквото желаеше и той започна разказа си, който предизвика немалко вълнения сред иначе мълчаливите и спокойни ловци, макар и изразът на чувствата им да не беше шумен и невъздържан.
— Пленили са Хамърдъл и Холбърс? — попита Дедли-гън. — Трябва да ги освободим час по-скоро, защото червенокожите няма да се церемонят много с тях.
— Да тръгваме веднага! — обади се Тресков, който беше обикнал двамата трапери особняци и желаеше да им помогне колкото може по-скоро.
— Да — съгласи се Тиме, — трябва веднага да тръгваме, иначе индианците ще спечелят преднина, която после няма да успеем да заличим!
Дедли-гън се усмихна.
— Ще трябва все пак да почакате, докато настъпи утрото, защото е невъзможно да се забележат следите в такава тъмнина. Не ми се вярва кормчията сега да може да ни заведе до онова място край реката, където е бил пленен.
— Аз ли? Да ви заведа до реката? — извика Петер Полтер ядосан. — Какво ме интересува тази нещастна река, където претърпяхме такова печално корабокрушение? Нека ме разрежат с трион от горе до долу, ако мога да кажа дали онази локва се намира наляво, или надясно оттук! Нямах нито компас, нито лот, а дебелият и дългият ме влачеха на буксир, така че не си давах никакъв труд да запомня курса, по който плавахме. А после онзи сатанински звяр се понесе с мен така, че ми се зави свят. Как мога да знам къде е вашата река? Оставете ме на мира!
— Хи-хи-хи-хи! — изсмя се по обичайния си начин приближилият се Бен Кънинг. — Язди си човекът из прерията, а после не знае къде е бил! Сега ще трябва най-напред да последваме неговата диря, за да открием следите на индианците. Не е ли смешно, а?
— Ще си затвориш ли човката бе, дребосъче такова? — прогърмя гласът на кормчията, ядосан на тази подигравка. — Ако се намирам на борда на някой добър кораб, винаги ще мога да се ориентирам, но тук, в саваната, на всичко отгоре на гърба на едно такова чумаво добиче човек се чувства така ужасно, че от страдания не знае къде му е акълът. Ако искаш да си намериш индианците, тези подлеци, тогава търси си ги сам!
— Мисля, че не ни трябват нито следите на кормчията, нито дирите на индианците — каза Дедли-гън. — Младите огелаласи са тръгнали да пресрещнат старите бойци, изпълнени с войнствена решимост за действия, намерили са обаче труповете им и сега горят от жажда за мъст. Съвсем сигурно е, че са си избрали място за лагер, където ще завлекат двамата пленници. Там ще ги разпитат за нашето скривалище. Но Хамърдъл и Холбърс по-скоро ще умрат, отколкото да ни издадат. Ето защо за индианците ще бъде много трудно да ни открият. Струва ми се обаче, че избягалите им другари са се присъединили към тях и понеже те познават горе-долу околността на скривалището ни, ще решат да ни нападнат, и то час по-скоро, за да не успее да ни предупреди навреме кормчията, който им се е изплъзнал. Поради същата причина те сигурно са вече на път и няма защо да ги търсим, а ще ги изчакаме. Затова нека удвоим постовете и веднага да заемат местата си. Ние останалите ще бъдем в готовност. И така, деца, изгасете огъня пред пещерата! Факлите в скривалището могат да горят. Ще погледна за малко нашите пленници.
— Ще дойда с тебе, чичо — каза Тиме. — Аз имам най-голямо основание да се уверя, че са ни здраво в ръцете.