Като преминаваше в галоп покрай търговеца, индианецът погледна бегло към него и в следващия миг вдигна коня си на задните крака и се върна.
— Нека моят бял брат погледне тези коне! — каза той. Другият го беше последвал със същата бързина до бараката. Един кратък поглед беше достатъчен, той видя надписа, приближи коня си до търговеца и поздрави:
— Good day, сър! Току-що сте купили тези коне, нали?
— Йес, мастър — отвърна търговецът.
— От двама мъже, които изглеждаха така… Той описа много точно Мертенс алиас Бретини и Волф алиас Летрие.
— Вярно е, мастър.
— Тук ли са още тези хора?
— Не.
— Накъде отидоха?
— Не знам. А това и никак не ме засяга.
— Но трябва да сте видели в каква посока са тръгнали.
— Завиха зад онзи ъгъл. Повече нищо не мога да ви кажа, Човекът се позамисли, огледа остро и изпитателно търговеца и после продължи:
— Само коне ли купувате?
— Коне и други неща.
— И нъгитс?
— Да. Имате ли?
— Имам, само че не са у мен. Те са у хората ми, които ме следват. Мога ли да ви ги предложа?
— Щом не е веднага, може. Току-що дадох всичките си пари.
— На двамата мъже ли?
— На единия от тях.
— Да не ви е продал ценни книжа?
— Да.
— На каква стойност?
— За двадесет хиляди долара.
— Ще бъдете ли така добър, сър, да ми покажете документа?
— Защо?
— За да разбера дали това е бил джентълменът, с когото толкова много искаме да се срещнем.
— Хм, тъй! Ще ви покажа чека, но няма да го пипате. Той влезе в бараката и след малко излезе с чека. Непознатият го разгледа внимателно и кимна с глава.
— Само този чек ли получихте от него?
— Само този.
— Благодаря, сър! Тези хора едва ли ще се върнат, но ако все пак това стане, не купувайте нищо повече от тях, а накарайте да ги арестуват! Ценните книжа са мои, те ми ги откраднаха. Може би пак ще ви посетя!
Той обърна коня си, индианецът последва примера му и двамата отново препуснаха в галоп по улицата. Не размениха нито дума помежду си, докато достигнаха кея на пристанището. Тогава белият попита:
— Моят червенокож брат преследва следите на разбойниците през необятните простори на саваната заедно с мен. Но ще останем ли заедно, ако бъда принуден да се кача на някой кораб?
— Винету ще последва Дедли-гън по целия свят, а също и през Голямата вода. Хау!
— Вероятно разбойниците се канят да избягат през океана. Ще се осведомят за отпътуващите кораби. Същото ще сторим и ние; ще наблюдаваме отплаващите кораби и ще ги хванем.
— Нека моят брат разпита и остане някъде близо край водата, за да мога да го намеря. А Винету ще се върне там, където започват къщите на големия град, за да изчака ловците и да ги доведе насам; нали изостанаха, защото конете им се измориха.
Дедли-гън кимна с глава в знак на съгласие.
— Моят брат е умен — нека постъпи както е намислил! Той слезе от коня си и го предаде на слугата на наблизо намиращата се странноприемница. Апачът се върна сам по същия път, по който бяха дошли…
Докато се разиграваше всичко това, Бретини и Марк Летрие бяха продължили пътя си. Както крачеха бавно, забелязаха един човек, който се появи от малка странична уличка и без да им обърне никакво внимание, прекоси улицата на известно разстояние пред тях. Той едва достигаше среден ръст, беше строен и носеше облеклото на някой златотърсач, който идва направо от мините, за да си почине от уморителната работа и да се поогледа малко из града. Широкопола и измачкана сламена шапка закриваше с периферията си по-голямата част от лицето му, но въпреки това не успяваше да скрие грозния червеникав белег, който преминаваше през цялата му страна; той започваше от ухото и стигаше чак до над носа.
Бретини се спря изненадан и сграбчи спътника си за ръката:
— Марк, познаваш ли го този? — попита той възбудено.
— Този ли? Не, капитане.
— Наистина ли не?
— Не.
— Въпросът ми не беше правилно зададен. Трябваше да те попитам познаваш ли тази?…
— Тази ли? По дяволите, фигурата… стойката… начинът на ходене… капитане, но това едва ли е възможно!
— Тя е, аз ти го казвам, тя е и никой друг! Сега сме придобили съвършено подивял вид; от такова разстояние няма да ни познае. Щастлива случайност я изпречва пред очите ни и трябва на всяка цена да я проследим!